Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Крал на пепелища [bg]
Крал на пепелища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крал на пепелища [bg]

Электронная книга - «Крал на пепелища [bg]». Краткое содержание книги:

Новата серия на Фийст го издига отново на върха! Възхитително фентъзи, пълно с магия, битки, политически интриги и религиозни борби! Буклист
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 172
Перейти на страницу:

Седмица плаване между малки островчета докара Хату там, където смяташе, че трябва да е, въпреки че беше спирал два пъти за вода — по-често, отколкото беше предвиждал. Морската вода се просмукваше през дъските, но не чак толкова, че да го притесни. Все пак, когато стигнеше Протока, трябваше да намери минаващ кораб.

По обед на осмия ден, откакто бе напуснал първото островче, видя платно откъм левия борд. Прецени, че трябва да е много близо до южната граница на Протока, тъй като не беше видял никаква суша, откакто се бе събудил. Загледа как платното бавно нараства и осъзна, че скоро ще го видят. Прецени риска да го заловят пирати спрямо риска да остане сам в лодката и реши, че толкова близо до юга на Протока шансовете му да оцелее от първото са по-добри, предвид това, че повечето пирати в тези земи работеха за майсторите на Коалтачин.

Когато корабът се доближи, той стана и започна да маха и да вика. След няколко минути корабът промени курса си, за да го прихване.

Той зачака.

Когато корабът се доближи достатъчно, някой извика:

— Кой си ти?

Корабът нямаше ясни означения. Можеше да са контрабандисти, пирати или честни търговци, но му бяха давани ясни указания как да се държи с непознати кораби в морето. Хату извика:

— Моят кораб потъна с всичките ми спътници. Мога да работя за превоз.

— Имам пълен екипаж — стигна до ушите му отговорът, докато корабът се носеше към него. — Накъде си тръгнал?

— До един остров на изток оттук — бе отговорът, който му бяха казали да дава. Беше код, указващ, че е от Коалтачин, и ако някой от неговите хора на борда чуеше това, щяха да знаят, че се нуждае от помощ.

— Много острови има на изток оттук — каза мъжът, който стоеше на носа на кораба. — Има ли име?

— Всяко пристанище ще свърши работа — отвърна той, разбрал, че говори с човек, който не е от Коалтачин.

— Имам пълен екипаж — повтори мъжът, за когото Хату бе приел, че е капитанът. — Но не мога да оставя човек да се удави. Ще работиш без заплащане до следващото пристанище, после се оправяш сам.

— Дадено — каза Хату. — Имам един сандък за собственика на изгубения ми кораб. Мога ли да го взема на борда?

Носенето на документите на капитана от „Нелани“ беше риск: Хату знаеше, че капитанът може да поиска да огледа съдържанието на сандъка.

Капитанът заповяда да хвърлят въже и Хату бързо го върза за носа на лодката, за да я издърпат.

— Какво има в сандъка?

— Документи — каза Хату и бързо добави: — Не знам да чета, но може да са важни.

Хвърлиха още едно въже и до него въжена стълба.

— Вържи сандъка и се качвай на борда.

Вдигнаха сандъка още преди Хату да е изкачил половината стълба. Когато се изкатери през парапета, един от моряците наблизо каза достатъчно високо, та Хату да го чуе:

— Знам този остров.

Думите му подсказаха на Хату, че морякът е от неговите хора, въпреки че корабът не беше. Изпита облекчение, че на кораба има друг човек от Коалтачин. Заговорилият беше млад мъж, под трийсет, с тъмна коса и очи и с широки рамене, но иначе невзрачен.

Капитанът — едър мъж, явно отдавна затлъстял — каза:

— Аз съм Донис, капитан на „Изабела“, а това е помощникът ми, Ландон. — Мъжът, който стоеше до капитана, кимна отсечено. — Ще сложим сандъка ти в трюма, за да можеш да го върнеш на господаря си, щом се прибереш у дома. На борда си на честен кораб с честен екипаж и никой няма да пипа документите на господаря ти. Е, Ландон ще ти каже задълженията ти.

Капитанът се обърна, а първият помощник каза:

— Значи се оправяш с такелаж и платна?

— Плавал съм на подобен кораб — отговори Хату.

— Слез долу и си намери койка. Ще работиш нощна вахта.

Хату се зарадва, че ще има няколко часа отдих преди работата. Погледна крадешком към моряка, който го беше заговорил, но той беше изчезнал някъде.

Намери празен хамак и успя да поспи няколко часа, преди да го вдигнат за смяната. Тръгна след новите си спътници към палубата и щом се качи по стълбата морякът, който го беше заговорил, го дръпна настрани.

— Кой кораб? — попита тихо.

— „Нелани“ — отвърна Хату. — Оцелях само аз.

— Ще говорим по-късно. Аз съм Коста.

И Коста слезе надолу по стълбата.

Хату беше гладен, но знаеше, че ще му кажат кога може да се храни. Огледа се и видя, че първият помощник му сочи с брадичка да се качи на мачтата. Нощем, освен ако вятърът не се променеше, щеше да кара двойна смяна — и като наблюдател, и с оправянето на такелажа. Беше най-мизерната работа на кораб като този дори в хубаво време, но понеже беше корабокрушенец, търсещ превоз, беше най-доброто, което можеше да очаква.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 172
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)