Третата тайна [bg]

— Ако някой е против, сега е времето да го обяви — предупреди Нгови.

Капелата запази мълчание. В историята бе имало случаи, при които изборът бе ставал още в този момент, придружен от бурни аплодисменти — вероятно в резултат на пряката намеса на Светия Дух. Бе се обявявало едно име и аудиторията единодушно го бе подкрепяла. За съжаление Йоан Павел II бе забранил тази процедура.

— Много добре — кимна Нгови. — Да започваме.

Един младши кардинал-дякон, нисък и доста пълен бразилец, пристъпи към сребърния поднос с имената на участниците и изтегли три листчета. Това щяха да бъдат контрольорите, чиято задача беше да преброяват гласовете от всяко гласуване и да регистрират резултатите. И да изгорят бюлетините в ритуалната печка, ако не бъде избран папа. После бяха изтеглени още три имена — тези на ревизорите, които щяха да следят работата на контрольорите. Накрая дойде ред на тримата infirmarii — лицата, които щяха да събират гласовете на онези кардинали, които можеха да се разболеят по време на конклава. От всичките девет имена едва четири бяха твърди привърженици на Валендреа. Особено обезпокояващ беше фактът, че сред тримата контрольори се оказа началникът на архива. Което означаваше, че въпреки всичко старият мръсник получаваше шанс да му отмъсти.

Пред всеки кардинал, редом с писалката и бележника, лежеше и правоъгълно петсантиметрово картонче, върху което с черни букви беше написано ELIGO SUMMUM PONTIFICEM — „Аз избирам папа“. Под тези думи беше оставено празно място за името. Валендреа много го харесваше, вероятно защото беше въведено от неговия любимец Павел VI.

Изправен под „Страшния съд“ на Микеланджело, кардинал Нгови бавно опразни сребърния поднос. Листчетата с имената щяха да бъдат изгорени заедно с резултата от първото гласуване. След което, използвайки латински език, африканецът отново припомни правилата. Когато свърши, бавно напусна олтара и зае мястото си. Задълженията му на кардинал-шамбелан бяха почти приключили. През следващите часове, а може би дни и седмици никой нямаше да иска нищо повече от него. Процедурата щеше да бъде контролирана от избраните за целта хора — най-малкото до момента, в който станеше ясно, че гласуването трябва да бъде повторено.

Един от контрольорите, възрастен кардинал от Аржентина, се изправи и се обърна към присъстващите.

— Моля, напишете избраното от вас име на картончето с печатни букви. Повече от едно име прави вотът ви невалиден. После сгънете картончето и го донесете пред олтара.

Валендреа бегло се огледа. Кардиналите седяха прекалено близо един до друг, за да разчитат на уединение. Много му се искаше агонията да свърши бързо и да спечели още на първото гласуване, но си даваше сметка, че това се случва изключително рядко. Обикновено духовниците използваха първото гласуване, за да предложат дълбоко личният си избор — любим кардинал, близък приятел, човек от техния регион, а дори и самите себе си, макар че никой не би си го признал. Този вот им даваше възможност да прикрият намеренията си и да повишат мизата за реалната си подкрепа на по-късен етап просто защото неясното бъдеше принуждава фаворитите да бъдат щедри в своите обещания.