Хари Потър и Орденът на феникса

— И какво…

— Използвай сивите си клетки, Потър — отсече професор Макгонъгол, внезапно възвърнала си обичайния тон. — Знаеш откъде идва, би трябвало да се досещаш и пред кого се отчита.

Звънецът оповести края на часа. Отвред се разнесе слонският тропот на стотици ученици, втурнали се по коридорите.

— Тук пише, че те е наказала с извънкласна работа всяка вечер до края на седмицата, смятано от утре — обясни професор Макгонъгол, след като погледна отново бележката на Ъмбридж.

— Всяка вечер до края на седмицата ли? — повтори ужасен Хари. — Не можете ли, професоре, да…

— Не, не мога — отсече професор Макгонъгол.

— Но…

— Тя ти е учителка и е в правото си да те наказва. Утре ще отидеш в пет часа в кабинета й за първата извънкласна работа. И помни: внимавай много с Долорес Ъмбридж.

— Но аз казах истината — избухна Хари. — Волдемор се е завърнал, знаете го, професор Дъмбълдор също знае, че…

— Стига толкова, Потър! — прекъсна го професор Макгонъгол и си намести очилата (беше се свъсила ужасно, когато той изрече името на Волдемор). — Нима наистина смяташ, че тук става въпрос за истини и лъжи? Става въпрос за това, че трябва да се подчиняваш и да се владееш!

Тя се изправи с разширени ноздри и свити устни и Хари също стана от креслото.

— Вземи си още една бисквита — подкани раздразнено Макгонъгол и побутна към него ламаринената кутия.

— Не, благодаря — отвърна ледено Хари.

— Я не ставай за смях! — скастри го преподавателката.

Той си взе бисквита.

— Благодаря — каза намръщен.

— Слуша ли внимателно, Потър, речта, която Долорес Ъмбридж държа на пиршеството по случай началото на учебния срок?

— Да — потвърди Хари. — Да… каза, че… прогресът ще бъде забранен и че… ами нещо, от което се подразбра, че Министерството на магията се опитва да се меси в работите на «Хогуортс».

Професор Макгонъгол се взря в него, сетне изсумтя, заобиколи писалището и отвори вратата.

— Е, радвам се, че поне слушаш Хърмаяни Грейнджър — рече тя и го подкани да излезе от кабинета.