Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
— Разбира се! Не го слушай! — отзова се Ана-Мария. — Аз съм жена със свободни разбирания, миличък. Щом свършиш работата утре, ще те науча да се предвижваш без всякакви захранвания и каквато и да било чужда помощ.
— Става — въздъхна драконът и предните му лапи беззвучно тупнаха на пода. — Доста далеч е от полагащото ми се възнаграждение, но на какви ли не подвизи е готов един достолепен дракон, за да служи на обществото — предаде се той най-сетне. — Ама ще трябва да съм в течение на последните събития.
— Само гледай да не настинеш — подметна Хък и после кимна на Ана-Мария. — Гладен съм и ще отида да хапна нещо, докато му наливаш акъл в главите.
— Да не вземеш да преядеш, скъпи, защото след малко ще поръчам вечерята на Фред — закани му се Ана-Мария с пръст и стана от дивана. — Ела насам, приятелю мой — подкани тя дракона.
— Само си хабиш съветите, любима — не се стърпя драконът и гласът му съпроводи Хък до вратата. — Знам го аз. Ей сега ще се наплюска.
Ана-Мария се настани пред компютъра, а любопитните глави на дракона цъфнаха край двете й уши. Изкуственото, не съвсем естественото и извънземното създание взеха оживено да си общуват.
26. Присъдата
Въпреки усърдната подготовка Хък бе принуден да отложи брилянтно замислената операция с няколко дни. Наложи се да отдаде последна почит на своя приятел Марчело Мастрояни в Париж, а после и в Рим. А междувременно използва суматохата около конгреса на управляващата партия в София, за да пробута оставката на правителството. Все пак накрая успя да внуши на некадърния примиер да се оттегли при условие, че неговите хора му определят заместник. Остави студентите и хиперинфлацията да довършат работата в България. Така за сетен път Хък се увери колко тъп е животът. Свестните хора умираха, а калпавите със зъби и нокти се държаха за властта.
Най-сетне дойде и Денят на страшния съд. Утрото преди Коледа се случи мразовито и снежно. Из цяла Европа нахлу сибирски студ, сякаш носеше садистично удовлетворение на отиващите си комунисти. Ледените пориви на вятъра откъм морето навяваха лапавицата и тежките мокри снежинки, носени от вихрушката, полепваха по високите прозорци на дома им като мухи на мед. В цялата къща цареше полумрак. Дори китайската закуска не свали напрежението от лицата на Хък и Ана-Мария. А бедният дракон, лишен от благодатната топлина и светлина, непрекъснато се моташе в краката на лъвицата, мъчейки се да сгуши холографните си месища в нея. Добре че не беше материален, защото Ана-Мария постоянно щеше да се спъва в него.
Затова пък островът ги посрещна с ласките на тропическата вечер. Белоснежният пясък щедро отдаваше на изтерзаните им нозе натрупаната топлина, а полъхът на океана разхлаждаше и без това свежия въздух.
— Е, така се живее! — доволно се протегна драконът, докато чакаше официално да го представят на стария шаман.
Аудиенцията премина на плажа, разбира се, защото пещерната обител на Пакеекее щеше да се пренасели.
— Радвам се да се запозная с вас, млади господине! — обърна се Таоа към холографното чудовище с присъщата си любезност. — Простете ми за невежеството, но все още не знам как да се обръщам към вас.
— Вие сте най-вежливият човек, когото съм срещал на този свят, господин Таоа — поласкана отвърна дясната глава на дракона, докато лявата хвърляше кръвнишки погледи към Хък. — Наричайте ме просто Тифон Великолепни.
— Трифоне, прекаляваш — не се сдържа Хък и тутакси се сблъска с укора в очите на Ана-Мария.
— Деца мои — взе да въвежда ред Таоа, — сега не му е времето за това приятелско дърлене. Чака ни сериозна работа. Ако всички са готови, предлагам да тръгваме.
Плажът пред пещерата на стария шаман мигом опустя, но затова пък преддверието в подземните покои на Хогбен заприлича на централния площад в Белград, отеснял от протестиращите срещу комунистическия режим хора. Скоро и площадите в България ще изглеждат така, помисли си Хък.
Този път вратата не беше заключена и неканените гости вкупом се изсипаха в дневната.
— Твоята менажерия пристигна! — измъкна думите от устата на баща си Хък.
— Изглежда имаме гости — обади се Освалд от бюрото.
— Тия натрапници ли наричаш гости, глупако! — сряза го Хогбен и нервно махна с ръка. Папагалът чинно заспа. — Господин Пакеекее — обърна се той към стария шаман, — мисля, че в нашата уговорка не влизаха никакви семейни тържества, камо ли пък демонстрации на малоумници.
— Фасада, господин Хогбен — вдигна рамене Таоа. — Всяко начинание се нуждае от някаква фасада. Не забравяйте, че аз имам и други морални задължения. Но ви уверявам, че предстоящото празненство никак няма да накърни нашето споразумение.