Диви мъгли
- Автор: Эдвардс Касси
- Серия: savage secrets #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Попова-Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Диви мъгли». Краткое содержание книги:
Бялата върба — млада, невинна и красива, Дамита отказва да се подчини на главатаря на омаха и той я грабва от новия й дом край границата. Но когато Железния облак завладява сърцето й с изгаряща страст и в дивите му прегръдки тя достига до висините на забранения екстаз, се заклева да преодолее всяко препятствие, което заплашва да я раздели от мъжа, събудил любовта у нея…
Дамита ги очакваше в края на лагера. Смъкна одеялото от раменете си и го предложи на Брайън.
— Премръзнал си достатъчно — каза тя и грижливо уви раменете му. — Ела сега. Влез в нашия дом. Ще прегледаме раната. Като си отдъхнеш и се стоплиш, ще можеш да опиташ задушения заек, който съм сготвила. Трябва вече да е готов.
— Благодаря ти — усмихнато се обърна Брайън към Дамита. През ума му пробягна спомена от първата им среща на последната станция на железопътната линия в Небраска. Никога не бе виждал толкова прекрасна млада жена, истинска лейди. И макар да не бе красавица, както някои изписани кукли, тя хващаше окото с дългата си руса коса и необичайно високия си ръст.
Макар да бе висока, походката й беше изпълнена с грация и самоувереност. А от засмените й очи лъхаше толкова доброжелателност! Бяха така пленителни!
Да, можеше да разбере защо Железния облак се е влюбил в нея от пръв поглед, когато я е видял на излизане от кабинета на Джонатан…
Понечи да ги последва в техния вигвам, но спря, поразен от гледката, разкрила се пред очите му: няколко войници лежаха мъртви на поляната, а между тях и Джонатан — в локва кръв, пронизан от копие и множество стрели.
Погледът му се насочи в далечината към оцелелите войници, ранени и здрави. Всички заедно, вкарани като стадо в ограждението за добитък, те бяха третирани не по-добре от конете си.
— Проследих погледа ти. И на мен гледката не ми харесва, повярвай ми — продума Железния облак. — Но трябва да се научат да не влизат в селото на Железния облак с войнствени намерения. Не понасям подобно отношение, дори от тези, с които яздех редом по време на войната.
Брайън се извърна към Железния облак и сложи ръка на рамото му:
— Приятелю, не е така — каза той. — Тези мъже, които сте вързали редом с конете си, са невинни. Джонатан разпространяваше лъжи, които до такава степен ги вбесиха, че те решиха да те нападнат. Нямаше ли да тръгнеш и ти с тях, ако бяха наговорили подобни небивалици за едно невинно дете и една млада девойка? Пусни ги. Те ще отнесат новината във форт Калхуун. Хората ще разберат, че всичко е било лъжа и ти си невинен. Съветвам те приятелски, Железен облак, това ще е от полза за бъдещите ти отношения с правителството. Освободи ги, нека си вървят.
Брайън отново погледна мъртвите войни, проснати в снега:
— Върни и тези на роднините им, за да бъдат прилично погребани — каза той, а гласът му се задави от вълнение. — Те бяха добри, честни мъже, но изпълняваха чужди заповеди. Нямаха друг избор, освен да се подчинят на заповедта и да вършат това, което началникът иска от тях.
Железния облак потърка брадата си, загледан в мъртвите мъже, и разпозна двама от тях. Бяха играли заедно покер по време на примирията през войната. Споменът за отминалите времена и за единия от мъртвите особено болезнено прободе сърцето му.
— Да, мъртвите могат да бъдат върнати — промълви след пауза той. — Както и ранените — добави бързо. Махна с ръка към един боец. — Освободете ги, но проверете внимателно дали оръжието им е иззето — той отново се вгледа в убитите. — Нека оцелелите вземат мъртвите със себе си.
— Благодаря ти, стари друже — каза Брайън и тежко въздъхна. Той тръгна редом с вожда на омахите. Рамото му бе натежало от болка, но той знаеше, че раната е проходна и е засегнала само мускула. Беше щастлив, че куршумът не е заседнал в тялото му. Тук, далеч от цивилизацията, гангрената може да се появи, преди да се е върнал във форта, където ще се погрижат за раната му както трябва.
Дамита побърза да влезе във вигвама и да се стопли за малко край огъня. Сега тя мислеше преди всичко за сигурността на бебето.
Като се посгря, тя разстла върху дебела камара кожи край огъня чисти одеяла за Брайън и се отмести настрана, докато Железния облак му помагаше да се настани удобно на така приготвеното легло.
Младата жена се надвеси над индианеца и прошепна:
— Скъпи, не е нужно шаманът Бизон да идва. Аз мога да се погрижа за раната. Виждала съм много подобни в кабинета на баща ми. Мъжете често се прострелваха по време на лов в гората — усмихна му се мило. — Те не бяха опитни ловци като теб и Тимоти.
Железния облак кимна, развеселен от сравнението й, после с гордост се отстрани, като наблюдаваше как тя коленичи до Брайън, разкъса ризата му и откри раната. Внимателно я почисти и наложи с треви, както я беше научило Засмяното момиче, а накрая я покри изцяло с бяло лепливо вещество.
Брайън потреперваше от болка, докато пръстите й нанасяха лекарството върху раната. Но беше непонятно как това странно, гумено вещество започна бързо да отнема болката му.
Дамита се изправи, застана до Железния облак и двамата наблюдаваха Брайън, който се отпусна и започна да диша значително по-леко.