Вълнуващи нощи
- Автор: Додд Кристина
- Серия: lost princesses #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълнуващи нощи». Краткое содержание книги:
Преследвана от убийци, принцеса Кларис е принудена да избяга от малкото си владение в Пиринеите. За да издържа себе си и малката си сестра Ейми, тя пътува инкогнито в Шотландия като лечителка и козметичка. Един ден на пътя й застава могъщият провинциален лорд Робърт Макензи, граф Хепбърн, който наскоро се е върнал от войната срещу Наполеон в Испания.
Зашеметяващата красота на младата жена и умението й да се маскира са тъкмо оръжието, от което се нуждае Хепбърн, за да отмъсти на един стар неприятел. Ала много скоро е принуден да избира между мрачните планове за отмъщение и нарастващата си страст към Кларис.
Тя също е влюбена в него, но дългът й изисква да се върне на своя трон и да сключи династичен брак.
А и преследвачите не спят…
— Мисля, че никой не забелязва… — мисис Оугли подбираше внимателно думите си — …но понякога Оскар е много тесногръд и ми се иска да не му се дава шанс да се държи така.
Дамата е значително по-умна, отколкото изглежда, и знае много за съпруга си, каза си Робърт и предположи, че тя му доверява тези неща не без причина. Мисис Оугли знаеше повече, отколкото можеше да се очаква. Но не допускаше Оугли да разбере, че знае.
— Какво ще стане тогава с Валдемар?
— Не ме е грижа. Мисля, че когато се отнасят лошо с него, и той става лош. Не би било зле Оскар да го изпрати в друг полк. О, господи! — Тя погледна ужасено към танцовата площадка. — Принцеса Кларис пострада!
— Ох!
Робърт чу вика на Кларис съвсем ясно.
— Ох! Много съжалявам, полковник Оугли, но не мога да продължа танца!
Двойките спряха и изчакаха Кларис да излезе от кръга под ръка с партньора си. Съпроводени от съчувствени погледи, двамата се отдалечиха от паркета и кръгът отново се затвори.
— Божичко! — Мисис Оугли се втурна да посрещне двойката, следвана по петите от Робърт. — Ваше височество, какво ви е? Мога ли да ви помогна?
— Чувствам се глупаво, че направих сцена. — Кларис се опираше тежко на ръката на Оугли и куцукаше с разкривено от болка лице. — Моля ви, заведете ме в някоя ниша, където да си почина!
Робърт реагира на уговорената дума.
— Оттук, Ваше височество. Ще вдигнете крака си на рамката на прозореца, ще спуснете завесите и ще наблюдавате танцуващите, ако искате.
— Много сте добър. — Кларис се усмихна смело, но долната й устна трепереше издайнически. — Благодаря ви, милорд.
— Ще ви донеса чаша пунш. — Робърт бързо й обърна гръб, защото беше готов да избухне в луд смях.
Как го правеше? Как бе успяла да превърне драматичния момент в повод за смях? Как стана така, че той мислеше само за нея и я желаеше, когато трябваше да съсредоточи цялото си внимание в осъществяването на плана си? Вече не се разбираше и почти се зарадва, когато няколко души го спряха, за да го попитат за състоянието на принцесата. Досадните им въпроси успешно отклониха вниманието му. Когато се върна при Кларис с чинийка сладкиши и чаша пунш, лицето му бе приело обичайното леко скучаещо изражение.
Тя пое чашата и чинийката и любезно му махна да се отдалечи. Обърна се към мисис Оугли, която все още я наблюдаваше загрижено, и помоли:
— Вървете и се забавлявайте. Ще си почина малко тук, после ще се кача в стаята си и ще сложа на глезена студен компрес.
Полковник Оугли също стоеше пред нишата, очевидно недоволен, че вдигат толкова шум за някакво си незначително нараняване, и изгаряше от нетърпение да се върне при почитателите си. Когато мисис Оугли мушна ръка в неговата, той се отдалечи, без да удостои Кларис дори с поглед.
Робърт спусна завесата, за да я скрие от любопитните погледи.
— Справи се прекрасно — похвали я тихо той. — Готова ли си за следващото действие?
Кларис пое дълбоко въздух и отговори с дълбок, дрезгав глас със силен испански акцент:
— Готова съм, милорд. Няма да ви разочаровам.
25
Красив е, който прави красиви нища, но грозотата те пронизва в сърцето.