Викинг
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Викинг». Краткое содержание книги:
18
Гарм Черния топло стисна ръцете на Фиона.
— Искам да ти благодаря още от мига, когато дъщеря ми ми каза как си рискувала живота си, за да й помогнеш. Ако знаех какъв грубиян е Роло Дръзкият, никога нямаше да позволя Рика да се омъжи за него.
Към Фиона се приближи една красива жена, подобна на статуя.
— Аз съм Гарда, майката на Рика. Нашата дъщеря ни е много скъпа. Бих искала да присъединя моите благодарности към тези на съпруга ми. Добре дошла в дома ни.
— Толкова се притеснявахме за тебе — каза Рика. — Тайра ни разказа за твоята… твоята загуба. Знам, че е голям удар, но се радвам, че си се възстановила. Когато времето се влоши, ние се изплашихме да не би бурята да те е застигнала някъде.
— Изчакахме бурята да мине — каза Фиона. — Торн ловеше животни, за да имаме с какво да се храним, а в гората имаше достатъчно дърва за огъня ни.
Арен, както винаги наблюдателен, забеляза кървавите петна по дрехите на Торн.
— Какво се е случило? Прав ли съм да предполагам, че пътят ви не е минал безпрепятствено?
— Срещнахме няколко изгладнели вълка — обясни Фиона. — Отървахме се без сериозни рани благодарение на умението на Торн да върти боздугана и меча.
— Значи нашето пътуване е било много леко в сравнение с вашето — каза Арен.
— Елате, седнете край огъня и ни разкажете всичко — подкани ги Гарм. — Сигурно сте изтощени.
Гарм Черния беше висок мъж, чиято бяла коса и брада му придаваха заблуждаващо благодушен вид. Наричаха го Черния, защото на млади години косата му била черна като катран, нещо доста необичайно в страна на руси мъже и жени. Той беше облечен в богати брокатени дрехи, подходящи за заможен ярл, но в суровите черти на лицето му и стоманения му поглед нямаше нищо меко. Фиона помисли, че той сигурно би бил страшен неприятел.
Тя прие една чаша топло подсладено вино, започна да отпива от него и заслуша как Торн разказва за препятствията в тяхното пътуване.
— Рика ни каза, че си продал собствената си съпруга като робиня — намеси се с остър глас Гарм. — Вярно ли е, Торн Безмилостни?
— Не — отрече Торн. — Фиона ми е много скъпа. Не съм давал подобна заповед. Роло и Брита излъгаха. Те се страхуваха от Фиона и искаха да се отърват от нея. Мислиш ли, че бих продал собственото си дете в робство?
Гарда го изгледа с проницателните си сини очи, явно доволна, че той казва истината.
— Ти и твоите хора сте добре дошли и можете да останете при нас колкото ви харесва — каза тя. — Рика много се привърза към Фиона и Тайра и много ще се радва на компанията им.
— Благодаря ви — отвърна любезно Торн. — Фиона и Тайра са знаели, че ще бъдат добре приети, когато са се запътили към вашата къща. Приемаме гостоприемството ви. Аз имам намерение това лято да отведа Фиона в дома й на Ман, но първо трябва да си свърша работата с Роло Дръзкия.
— Аха — каза Гарм с усмивка. — И двамата имаме едни и същи намерения за Роло. Той ми върна дъщерята без зестрата й. Всичките сребърни и златни украшения, домашните животни и земите, които тя му донесе с брака, трябваше да останат нейна лична собственост. Освен това и много топове ленен и вълнен плат, дори нейният чекрък и станът. Но Роло върна Рика в дома й като просякиня. — Лицето му доби суров израз — Ще му дам шанс да върне всичко, но ако откаже, възнамерявам да си го върна със сила.
— Трябваше да оставя всичко, татко, иначе Роло нямаше да ме пусне — обади се Рика. — Обещах, че той може да задържи зестрата ми, че ти няма да си я искаш.
— Ти си направила каквото е било необходимо, за да си спасиш живота, дъще — каза меко Гарм — Не мога да те обвинявам. Но не си имала право да говориш от мое име. Роло се е отнасял зле с тебе. Когато си се развела с него, е трябвало да ти върне зестрата. Не мога да позволя грубото му отношение към тебе да остане ненаказано.
— А аз не мога да му позволя да продължи да живее — изрече рязко Торн.
— Ами Брита? — запита Арен. — И тя е виновна колкото брат си.
Торн се усмихна мрачно и кимна.
— Значи се разбрахме — каза Гарм.
Домът на Гарм беше по-голям от къщите в останалите имения, с извънредно голяма зала и огнище в средата й. Ниши покрай стените, закрити със завеси, служеха за отделни спални на важните гости. Торн и Фиона получиха една от най-големите ниши, Арен и Тайра се настаниха в друга. Останалите бяха заети от видните бойци на Гарм. Робите, слугите и по-ниско поставените бойци спяха по пейките или на пода. Само Гарм с жена си и Рика имаха отделни стаи за спални.