Добра работа

— Определено звучи неприятно — каза Филип Суолоу. — Виремент. — Той се втренчи с нещастен поглед в документа.

— Причината, поради която исках да се срещнем … — опита се да му напомни Робин.

— А, да, извинявам се — каза Филип Суолоу, отклонявайки вниманието си от мистериозната дума.

— Става дума за схемата „Силует“ — каза тя. — Г-н Уилкокс, на когото съм силует, заминава за Франкфурт по работа следващата сряда и смята, че трябва да отида с него.

— Да, знам — каза Суолоу. — Той се обади по телефона тази сутрин.

— Обадил се е? — Робин се помъчи да скрие изненадата си.

— Да. Уговорихме се университетът да плати половината разходи, а фирмата — другата половина.

— Значи мога да замина?

— Той много настояваше. Изглежда възприема условията на схемата съвсем буквално.

— А кой ще поеме часовете ми в четвъртък? — каза Робин.

— О, немската кухня е доста тежка — каза Филип Суолоу. — Свинско, кюфтета и кисело зеле, такива неща.

— Не, часовете, които ще пропусна — каза Робин по-силно. — Какво да правя с тях? Не ми се иска да останат невзети.

— Разбира се — каза Суолоу доста рязко, сякаш тя беше виновна за недоразумението. — Прегледах графика ти. Имаш доста часове, нали така?

— Да, така е — каза Робин, доволна, че той е забелязал.

— Ще размениш лекцията си в десет часа с една друга, която Боб Бъсби смяташе да изнася следващия семестър по същата дисциплина. А аз ще помоля Рупърт Сътклиф да вземе консултацията ти с третокурсниците в три … — Робин кимна, като се чудеше кой ще бъде по-изненадан от тази новина — Сътклиф или студентите. — Най-трудно е с твоите семинари за „Образа на жената в литературата“ в дванадесет и в два — каза Суолоу. — Струва ми се, че има само един член на колектива свободен по това време. Аз.