Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— А аз ще изпитам твоята мекота — прошепна той. Пръстът му се провря през пищния гъсталак, откри скритата в него цветна пъпка и бавно я обходи, преди да се плъзне по гладки венчелистчета, които бяха започнали да набъбват от желание.
Доминик внимателно пъхна пръст между тях и подири път през портата, която обаче все още бе твърде добре охранявана.
— Отвори я — дрезгаво промълви той.
— К-какво?
— Дай ми свободата на своята топла крепост.
Преди разумът й да разбере молбата му, тялото й я разбра. Краката й се разтвориха лекичко, за да го допуснат по-навътре и в отговор Мег бе възнаградена с изумително нежна милувка, която разтърси тялото й като огнен взрив.
В този момент тя разбра, че е копняла за това още от първата им брачна нощ, когато за пръв път бе почувствала как топлата, корава длан на Доминик се плъзга по кожата й.
— Още — прошепна той, без да откъсва очи от нея. — Вратата ти все още е затворена за мен.
Мег разтвори още малко краката си и изстена, усетила бавното проникване на пръста му в себе си. Тя понечи да стисне отново бедра, но това се оказа невъзможно, защото между тях вече беше бедрото на Доминик, което им пречеше да се съберат. Очите й се разтвориха слисано.
Доминик я съзерцаваше с поглед от сребърен огън.
— Не би трябвало да правя това — дрезгаво каза той.
— Кое? — прошепна Мег.
— Това.
Пръстът му обходи отвора на ножницата й. Треперещият вик, който се изтръгна от гърдите й, завъртя главата на Доминик.
— Толкова упорито се отбраняваш — задъхано промълви той, — а в същото време желанието лъха от теб като парфюм.
— Това е просто… сапунът ми.
— Това е страстта у теб, Мег. Няма друг такъв парфюм.
Тя понечи да каже нещо, но ръката му отново се провря между бедрата й и Мег остана без дъх, омагьосана от вълните на наслада, които се разливаха по тялото й, прогонвайки всичко друго, освен приятната, пулсираща в него топлина.
— Доминик, боя се, че не мога да издържа повече.
Без да каже и дума, той я вдигна и я сложи да седне на масата. Допирът до хладната, гладка дървена повърхност също беше като ласка — ласка, която разгаряше още по-силно огъня в телата на Мег и на мъжа, застанал пред нея с изопнато от страст лице. Под прикритието на наметалото Доминик се зае да развързва припряно вървите на дрехите си. После с едно рязко движение разпери полите на плаща си и загърна с него и Мег.
— Обвий крака около кръста ми — нареди той с дрезгав, напрегнат глас, и без да дочака отговор сам придърпа краката и около тялото си. — Да, точно така. Сега ела по-близо до мен. По-близо, Мег. По-близо… да, още мъничко…
Дъхът замря в гърдите на Мег. Онова, което я галеше между бедрата, не бе вече ръката на Доминик. Беше нещо огромно, кораво и гладко. Пръстите й се вкопчиха в раменете му.
— Доминик!
Мощна тръпка разтърси тялото на Доминик при допира до топлата й, мека женственост и при влажния й отклик. Сега тя трябваше да го прегърне силно, огнено, страстно. Сега.
— Прегърни ме, малка соколице. Скоро ще полетим.
— Върви по дяволите, младежо — долетя откъм коридора сърдитият глас на Едит. — Ако искам да говоря с моята господарка, ще говоря!
Завесата се разтвори рязко и вдовицата връхлетя в банята.
— Готвачката иска да знае дали… О!
Макар че наметалото на Доминик покриваше и него, и Мег, нямаше начин да не разбере какво е прекъснала. Шокът, който се изписа на лицето й, при други обстоятелства навярно би развеселил Доминик. В момента обаче му идеше да я удуши на място.
— Извинете ме, лорд Доминик, милейди — измърмори Едит и бързо се изниза обратно през вратата.
Доминик я изпроводи с поток свирепи ругатни на турски. Междувременно Мег се задърпа в опит да се откъсне от него. Първата му реакция бе да я задържи. Накрая обаче изруга за последен път и я пусна.
— Така е по-добре — изръмжа яростно той. — И без това не исках да стигам толкова далеч, преди да е дошъл месечният ти цикъл.
Мощен гръм разтърси крепостта. Заглъхващото му ехо бе удавено от проливния дъжд, който се заизлива от небето.
За щастие, дъждът удави и думите на Мег, отправени към съпруга й. Макар и внимателно подбрани, те далеч не бяха думи, предназначени за нежните устни на една дама.
21
Студеният вятър и дъждът бяха последвани от ситен, леден ръмеж, който пък бе последван от нова свирепа буря. Минаха цели два дни, преди слънцето да се покаже отново.
Мег бе не по-малко мрачна от времето навън. Оказваше се, че дълбоко се е заблуждавала, като е мислела, че познава добре тялото си. Сърцето й започваше да тупти трескаво всеки път, щом чуеше отнейде гласа на Доминик. Дъхът й спираше всеки път, щом го видеше да влиза в стаята. Кожата й настръхваше и при най-лекия допир на ръката му. Споменът за нежните му ласки в банята разпалваше в тялото й буйни огньове.