Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
След два дни майорът се почувства дотолкова укрепнал, че можеше да става. Беше се изправил до прозореца и гледаше към двора.
— Йозеф — попита, — кога бяха непознатите тук?
— Преди два дни, милостиви господарю.
— Един таен полицай и един съдебен асесор на коне?
— Да!
— И все пак си мисля, че контрабандисткият крал Науман беше тук! Ти не го ли видя?
— О, напротив!
— Ех, значи не съм сънувал. Той наистина ми е разказал за моя син. Йозеф, сега ще заминем по най-бързия начин за столицата. Трябва да поговоря със сина си.
— Но вие не сте добре, хер майор! — възрази угрижено верният слуга.
Майорът се изпъна енергично и увери:
— О, не, аз се чувствам много добре. Над моя син витае голяма опасност и аз съм длъжен да му помогна!
— Наистина ли, милостиви господарю?
— Да, Науман ми разказа. Нареди да запрегнат! Тръгваме за гарата.
Слугата не възрази повече, макар да подозираше в какво опасно състояние се намира неговият господар. Нареди да приготвят колата, помогна на майора в обличането, а след това потеглиха, за да могат да стигнат за следващия влак.
18. Глава
Племенникът от Америка
Беше известно време след описаните събития. Високо горе в дивите планини, близо до границата, се издигаше върху малка полянка една колиба. Груби, неизмазани стени; малки, тесни прозорци; покривът, покрит с шинди — по всичко си личеше, че не крие богатство. Но въпреки това колибата имаше угледен вид. Това може би се дължеше и на гъстата ограда от букаци, която окръжаваше малката градинка в съседство. На строителя вероятно не е липсвала благочестивост и ведра душевност, защото на горния праг на вратата бяха врязани словата:
От много години вече живееше в нея въглищарят Хендшел със своята жена, и то съвсем сами. Но който притежаваше достатъчно остър слух и зрение, че да проникне през буковото ограждение, скоро щеше да узнае, че двамата сега бяха подслонили и други хора.
Слънцето беше залязло. В откритото поле сигурно беше още доста светло, но тук горе, сред исполинските ели и смърчове, нощта вече беше разпростряла своя мрак. В стаичката подрънкваха железни лъжци — вечерната супа беше поднесена.
Трима мъже и една жена седяха на масата. Единият от мъжете беше въглищарят, другите двама му бяха гости. Когато супата беше привършела, въглищарят посегна към една стара, оръфана книга и каза:
— Както тялото се засити, така и душата не бива да гладува! Майко, прочети вечерната благословия!
Старата сложи роговите си очила на носа, отвори книгата и започна:
Единият от гостите се прокашля по начин, който никак не се схождаше с настроението на старата. Тя го погледна изпитателно и попита:
— Не ви ли харесва песента?
— О, много е хубава! — побърза да отговори той. Но гласът му звучеше студено, може би дори малко подигравателно.
Жената продължи, без това да й направи впечатление:
Тук кашлянето прозвуча отново. Майка Хендшел погледна госта над очилата и запита:
— Вие май не вярвате в Дявола?
— Още не съм размишлявал по тоя въпрос — отвърна той. — Но толкова глупаво, както е представено тук в книгата, нещата с пъклените духове все пак не стоят!
— Бог ни пази от тях, те сега не могат да дойдат при нас нито като духове, нито в човешки облик! — каза набожната жена.
После продължи да чете:
Сега гостът се надигна от твърдия си стол, изкашля се шумно и каза:
— Вие сигурно никога не сте държали в ръце друга книга?
— Не — отговори въглищарката откровено.
— При това положение не може да ви се сърди човек, че намирате удоволствие в четенето на такива глупости. Който не е ял ананас, картофът му се услажда. При мен тия работи не вървят. Вие наистина не знаете нищо друго. Уж сте християни, пък водите един почти езически живот. Лека нощ!