Пет за четири [Hot Six - bg]

— Писна ми! — простена Морели. — Сега пък какво има? Вечно ще стане нещо. Или ще ни се изтърсват баби и убийци, или ще изпиука пейджърът. Вече не издържам.

Изтича при входната врата и я отвори с гръм и трясък.

Беше дошла баба му Бела. Беше дребна женица, облечена от глава до пети, както в старата си родина, в черно. Бялата й коса беше прибрана на ниско кокче, по лицето й нямаше и грамче грим, тя беше стиснала тънки устни. До нея стоеше майката на Джо, която бе по-едра от Бела, но не й отстъпваше ни най-малко по суровост.

— Е? — рече Бела.

Джо я погледна.

— Какво е?

— Няма ли да ни поканиш да влезем?

— Не.

Бела застина, сякаш беше глътнала бастун.

— Ако не ми беше любимият внук, щях да те урочасам.

Майката на Джо пристъпи напред.

— Не можем да стоим дълго. Тръгнали сме на кръщене у Марджори Солери. Само се отбихме да ти оставим нещо за хапване. Зная, че не си готвиш.

Отидох при Джо и поех от майка му тенджерата.

— Много се радвам да ви видя отново, госпожо Морели. И вас също, бабо Бела. Готвеното ухае страхотно.

— Какво става тук? — подвикна Бела. — Вие двамата да не живеете в грях?

— Правя опити да живея в грях, но засега безуспешно — отвърна Морели.

Бела подскочи и го шляпна по челото.

— Как не те е срам!

— Ще взема да отнеса тенджерата в кухнята — заотстъпвах аз. — И после ще тръгвам. И аз съм се отбила за малко. Минах само да му кажа едно здрасти.

Всичко Мара втасала! Липсваше ми само да ме урочаса и Бела.

Джо ме сграбчи за здравата ръка.

— Никъде няма да ходиш.

Бела се втренчи в мен и аз трепнах. Усетих, че и Джо е настръхнал.

— Тази вечер Стефани ще остане при мен — рече той. — Свиквайте с това.

Бела и госпожа Морели затаиха дъх и стиснаха устни. Госпожа Морели понадигна брадичка и изгледа пронизващо сина си.

— Ще се ожениш ли за тази жена?

— Да, щом толкова искаш да знаеш — отвърна Джо. — И колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Ще се жени! — плесна с ръце Бела. — Моят Джоузеф ще се жени!

Тя ни разцелува и двамата.

— Я чакай — сепнах се аз. — Никога не си ми предлагал брак. Нали тъкмо ти уж не искаше да се жениш?

— Размислих — отвърна Морели. — Вече искам да се женя. Точно така, искам да се оженя. Още тази вечер.

— Искаш да правим секс — възразих аз.

— Я не се занасяй. Вече дори не помня какво е това секс. Не съм сигурен дали мога да го правя.

Пейджърът му иззвъня.

— Писна ми! — възкликна Морели.

Дръпна пейджъра, който висеше на колана му, и го метна през улицата.

Баба Бела ми погледна ръката.

— Ха, а къде е халката?

Всички погледнахме към ръката ми. Халка нямаше.

— Не ни трябва халка, за да се оженим — обади се Морели.

Баба Бела поклати тъжно глава.

— Колко малко знаеш ти! — пророни старицата.

— Я чакайте! Няма да позволя да ме изнудвате и да ме жените насила.

Баба Бела се вцепени.

— Моля? Значи не искаш да се омъжиш за моя Джоузеф?

Майката на Джо се прекръсти и завъртя очи.