Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Маргарет заотстъпва и вдигна ръце.
— Съжалявам. Не знаех, че сте тук.
Кликиските роботи направиха две крачки напред на разчленените си крака. После Сирикс я позна и се вцепени.
— Маргарет Коликос — с бръмчащия си и цъкащ изкуствен глас каза той. — Появата ти беше неочаквана. — Роботите се отдръпнаха, отразяващите им платна се свиха под корубите им. Заоблените им екзоскелети с прищракване покриха телата им. — Реакцията ни беше автоматична.
— Какво беше това? — с разтуптяно сърце попита археоложката. Беше се изпотила. — Тези платна…
— Просто слънчеви батерии, с които презареждаме енергийните си клетки — бързо отговори Сирикс. — Дойдохме тук да заредим акумулаторите си и да се отдадем на съзерцание. На този свят има много загадки. Научихме много подробности от нашето минало, макар че паметта ни си остава празна.
Маргарет — продължаваше да се опитва да скрие нервната си реакция — вдигна инфоплочата.
— Е, с Луис правим всичко възможно да ви осигурим някои отговори. Написах доклад, който трябва да пратя на Земята и затова търся Аркас. Понякога идва тук.
— Днес го няма — отвърна Сирикс.
— Виждам. Знаете ли къде е?
— Налага ли се незабавно да го откриеш? — попита Сирикс.
— Трябва да пратя този доклад и той е нашият зелен жрец. — Маргарет постави левия си юмрук на хълбока си. — Имаме срок.
— Значи е спешно. — Трите робота проведоха бърз вибриращ разговор, после от един отвор в металното тяло на Сирикс се протегна разчленена ръка. — Отишъл е в онзи каньон. Виждаш ли го?
Маргарет виждаше ясна следа, водеща към дълбока цепнатина в скалите.
— Да, спомням си го. Преди два дни ми каза, че е открил нещо там.
— Ще го намериш в онзи каньон — повтори Сирикс. — Ние ще останем тук… и ще се опитаме да си припомним.
Археоложката с облекчение се отдалечи от странните роботи.
— Тъй като сме невероятно древни, Маргарет Коликос, ние не сме нетърпеливи като човеците — извика след нея Сирикс. — Готови сме да анализираме даден проблем десетилетия наред. Но все някога стигаме до отговора.
Маргарет хвърли поглед през рамо.
— Възможно е — но аз нямам толкова много време. — И отиде да търси зеления жрец.
51.
Нира
Нира и Отема се готвеха да заминат за сърцето на Илдирийската империя като представителки на Терок и зеленото жречество. Търговката Рлинда Кет щеше да ги откара в ослепителния столичен град.
Благодарение на категоричното настояване на Сарейн, както и на по-добродушното застъпничество на Рейналд, отец Идрис и майка Алекса най-после позволиха на Рлинда Кет да вземе малък товар терокски продукти — плодове, ядки, сокове, тъкани — при условие, че вземе и двете пътнички.
Нира ококорена зяпаше „Ненаситно любопитство“. Не само че никога не беше напускала горската планета, но и никога не се бе качвала на космически кораб. „Любопитството“ беше построено с оглед на практичността и инженерните потребности, а не толкова на естетиката, и от него стърчаха странни изпъкналости, диагностични скенери и сензорни решетки. И без това в космическия вакуум никой не виждаше красивите очертания и лъскавите корпуси.
Отема не обърна никакво внимание нито на кораба, нито на терокските работници, които товареха стоките в трюма. Посланичката поглъщаше с поглед зеления пейзаж, попиваше всеки детайл от световната гора, като че ли я виждаше за сетен път.
Преди да потеглят се появи Сарейн, наметната с посланическото наметало, което й беше дала Отема. Усмивката й бе и небрежна, и принудена.
— Дойдох да ти пожелая приятен път, Отема. Брат ми ми каза, че кристалният град Миджистра бил великолепен.
Лицето на старицата се напрегна, ала гласът й остана безизразен.
— Запомни каквото ти казах, Сарейн: твоята родина е Терок. На първо място поставяй нашите интереси. Дърветата ни предупреждават да сме нащрек.
Сарейн за миг раздразнено свъси вежди.
— Това е мое задължение като посланичка, Отема. Няма да го забравя. — Без да обръща внимание на Нира, тя забърза към Рлинда, която лично ръководеше приготовленията и следеше всички товари да са по местата си. Нира премести поглед от старицата към новата посланичка и се зачуди какво се е случило между тях.
Когато напълниха товарния отсек, Рлинда застана на входния люк с ръце на кръста и каза на двете зелени жрици.
— Качвайте се на борда. „Ненаситно любопитство“ няма нужда от бутане, нали знаете.