Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кръв - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръв

Электронная книга - «Кръв». Краткое содержание книги:

Години наред, като служител на ФБР, Тери Маккейлъб е разследвал кървавите престъпления на серийни убийци. Но сега Тери е вън от играта. Прекалено силният стрес е изхабил сърцето му. Прогнозата е ужасна. Тери очаква ново сърце от донор. Осем седмици по-късно той неочаквано разбира, че е жив заради брутално престъпление. В гърдите му бие сърцето на жертва. Но полицията е безпомощна и Тери решава да помогне на разследването. Той скоро напипва следите на един от най-интелигентните и зловещи убийци, чиито престъпления представляват неразгадаем кошмар дори за ФБР.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 136
Перейти на страницу:

— Кръвта.

— Кръвта ли?

— И двамата са давали кръв. Сестра ти и Кордел. През цялото време е било пред очите ми и… Видях онзи плакат и си спомних, че в дома на Кордел видях писмо… и просто разбрах. Къде са ти ключовете?

— Тери, успокой се.

Той неохотно забави крачка и Грасиела тръгна до него, като вадеше ключовете за колата от чантичката си.

— Сега ми обясни за какво говориш.

— Отвори колата и ще ти покажа.

Стигнаха до фолксвагена. Маккейлъб се пъхна вътре и започна да рови в чантата си. Грасиела го наблюдава.

— Можеш да запалиш двигателя.

— Какво правиш?

Маккейлъб извади протокола за аутопсията на Кордел.

— Търся… мамка му, това е само предварителният доклад.

Прелисти протокола, за да се увери. Не беше пълен.

— Липсват резултатите от токсикологичното изследване и анализът на кръвта.

Маккейлъб пъхна доклада обратно в чантата си, после прибра и пистолета. Накрая се изправи.

— Трябва да намерим телефон. Ще позвъня на жена му.

Грасиела запали двигателя.

— Добре, ще идем до вкъщи. Но трябва да ми кажеш какво става, Тери.

— Добре, просто ми дай малко време да помисля.

Той успокои пороя от мисли, които се лутаха из главата му, и се опита да анализира току-що направеното разкритие.

— Става дума за връзката — каза Маккейлъб.

— Каква връзка?

— Какво не можехме да разберем? Какво търсехме? Връзката между случаите. Отначало връзката беше просто случайността на престъплението. Така смятаха ченгетата. Така реших и аз, когато започвах да се занимавам със случая. Имахме две жертви на грабеж — без друга връзка, освен убиеца и случайното пресичане на пътищата им. Това е Лос Анджелис, такива неща непрекъснато се случват. Центърът на случайната престъпност, нали така?

Грасиела зави по „Шърман Уей“. Бяха само на няколко минути от дома й.

— Да.

— Грешиш. Защото после се задълбаваме все повече. Откриваме убиец, който взима лични символи и това предполага, че има нещо повече от случаен сблъсък между убиец и жертва. Това предполага по-дълбока връзка — определянето на целта, издебването и овладяването на всяка от жертвите.

Маккейлъб замълча. Минаваха покрай „Шърман маркет“ и двамата безмълвно погледнаха към магазина. Той изчака малко преди да продължи.

— После изведнъж откриваме нова гънка, обелваме нова люспа от лука. Получаваме балистичните резултати и играта напълно се променя. Сега имаме друг убиец и очевидно професионално изпълнение. Наемен убиец. Защо? Каква връзка може да има между сестра ти, Джеймс Кордел и Доналд Кениън?

Грасиела не отговори. Сега излизаше на „Алабама“. — Кръвта — каза той. — Връзката трябва да е в кръвта. Тя влезе в отбивката пред дома си и изключи двигателя.

— Кръвта — повтори Грасиела.

Маккейлъб гледаше право напред към затворената врата на гаража. Говореше бавно — ужасът най-после го беше надвил.

— През цялото време си мислех: „Какво е видяла, какво е знаела? Чий път може да е пресякла, за да я убият?“ Разбираш ли, проучих живота й и направих преценка. Реших, че не е притежавала нищо, което някой иска да вземе и че следователно причината трябва да е другаде. Но не я откривах. Сестра ти е била добра майка, добра сестра, добър служител и приятел. Но онова, заради което е била почти уникална, е кръвта й. Това я е направило толкова ценна… за някого.

Замълча за миг. Продължаваше да гледа право напред.

— За някой като мен.

Чу как Грасиела въздъхна и му се стори, че заедно с дъха й си отива и надеждата му. Надеждата му за изкупление.

— Искаш да кажеш, че… са я убили заради органите й. Видял си онзи плакат в печатницата и си го разбрал, така ли?

Той най-после я погледна.

— Просто го разбрах. Това е всичко.

Маккейлъб отвори вратата.

— Ще позвъним на госпожа Кордел. Тя ще ни каже кръвната група на съпруга си. После ще научим кръвната група на Кениън. И тя ще съвпадне. Обзалагам се.

Той се обърна, за да излезе.

— Няма логика — малко напрегнато каза Грасиела. — Защото ти ми каза, че е умрял на място. До банката. Сърцето му не е било взето. Само органите. Не е същото. А Кениън е умрял в дома си.

Той излезе, после се наведе и я погледна. Очите й бяха отправени напред.

— При Кордел и Кениън не се е получило. Убиецът си е взел урок. Накрая е успял със сестра ти.

Маккейлъб затвори вратата и тръгна към къщата. Мина доста време, докато Грасиела го настигне.

Седна на дивана в дневната и Грасиела му донесе телефона от кухнята. Маккейлъб разбра, че е оставил телефона на Амилия Кордел в чантата си в колата. Разбра също, че колата е отключена и че там е пистолетът му.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)