Отвъд страха

С цялото ловджийско изкуство на орела, ягуара и паяка, воинът разбрал всичко за природата и звездите, за животните и математиката. Той трупал знания парче по парче и колкото повече разбирал, толкова по-голямо ставало неговото его. Казвал си: „Няма съмнение, аз съм най-добър“.

На следващата среща старецът му поръчал да постои в джунглата още година в лов на самия себе си. Воинът приел предизвикателството.

Той започнал лов на всяка своя емоция, на всяка своя постъпка, на всяка своя реакция. Постепенно се научил да се гледа в лицето. Влязъл в бой със своите убеждения. Започнал да приема всичко, каквото е, и се заобичал. Тази трансформация била толкова стремителна, че не изминали и три месеца от началото на лова, когато разбрал, че старецът бил неговият учител и наставник и наистина бил Велик Воин. Изпълнил се с огромна любов към стареца. Изпълнил се със състрадание към всеки, комуто някога бил причинил болка. Не му било по силите да дочака уговорения срок, отправил се към пещерата и повикал стареца.

Но от пещерата не излязъл никой. Воинът неуверено влязъл под нейния свод и намерил там изсъхнало тяло. Старецът бил умрял.

И тогава воинът решил да се пресели в тази пещера. И да стане Велик Воин.

Той и до ден днешен живее там, в очакване на вашата покана!