Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
— Това е той. Южна Каролина — заяви Спенсър.
— Мястото се казва Кофин Пойнт. Според моята информация наследствено имение. Принадлежи на семейството от няколко поколения.
— Селско момче — усмихна се Спенсър.
— Само дето е учил на север. Има дипломи от Колумбия и Станфорд. После изчезва за малко. Някъде през осемдесетте.
— Трябва да има сведения за финансовото му положение.
— Оскъдни. Доходи от по неколкостотин долара на месец. Един заем, една кола. Това ме усъмни. Или е бил на социални помощи, или е правил нещо друго.
— Какво?
— Това е поверителна информация — подаде му лист хартия Къмингс. — Никога не си я виждал. Ясно ли е? — На листа отгоре беше написано „Министерство на отбраната“. — Баща му е бил военен. В морската пехота. Името Джо Джърмейн е синоним на вярна служба. Синът тръгнал по стъпките му. Първо обучавал новобранци. После изчезнал.
— Къде е отишъл?
— В специалните части. Абсолютно секретно поделение.
Наричат го „Морски плъх“. Командвал е малък отряд моряци за ударни действия. Първи във всеки въоръжен конфликт.
Работят съвместно с тюлените. Нощно разузнаване. Плуват по реки и други водни пътища, набелязват цели за артилерията и авиацията и изчезват незабелязано. Така и не разбираш откъде идва ударът.
— И той е правил това?
— С пълна сила — потвърди Къмингс.
— Но сега е в пенсия?
— Ако може да се вярва на армейските архиви — сви рамене Къмингс.
— Какво искаш да кажеш?
— Носят се разни слухове. Преди няколко години имало някакъв гаф. — Къмингс се облегна назад и с удоволствие продължи: — Твоят човек Джърмейн изглежда доста чепат. Посдърпал се с началството, вдигнал се доста шум, после станал и тоя гаф.
— Какъв гаф?
— Един от хората му загинал при съмнителни обстоятелства. Бил в лоши отношения с твоя човек. Обвинение не било повдигнато, но кариерата му пострадала. Не го предложили за повишение. В армията имало съкращения и той трябвало да се пенсионира. Принудително. Така поне е по документи.
— Поне? — вдигна въпросително вежди Морган.
— Тук нещата стават доста неясни — сви рамене частният детектив. — Няма нищо написано, но се носят разни слухове. Че работи по частни договори.
— Какви договори? Какво искаш да кажеш?
— Че изпълнява поръчки от частни лица, от чужди правителства. Че е наемник.
— И какво върши?
— Онова, за което му плащат. Разбери, Морган, този човек е специално обучен.
— Нещо по-конкретно за тази му работа? — Спенсър трябваше да бъде максимално точен, ако искаше Аби да му повярва.
— Нищо конкретно. За тези работи не се пише никъде.
— А паспортът?
— Доста необичайно име. Проверих в паспортната служба. Издаден паспорт на името на Келън Рейд няма.
— Значи го е направил сам? — възкликна Морган.
— Или някой друг го е направил вместо него.
— Има ли сведения дали е използван при влизане или из лизане от страната?
Къмингс поклати глава. Естествено, така се правеше, ако човек не искаше правителството да разбере, че има работа извън страната. Морган потъна в размисъл. Къмингс стана и си наля кафе. Предложи и на Морган, но той отказа.
— Не те питам защо се интересуваш толкова от този човек — погледна го изпитателно Къмингс. — Не е моя работа, нали така?
Спенсър не отговори. Нямаше никакво намерение да му казва за книгата и Аби или пък за ролята на Джак Джърмейн в цялата тая работа. Къмингс беше частен детектив и знаеше какво означава дискретност. Можеше да пази тайна. Въпреки това не беше необходимо да му се доверява и Спенсър нямаше намерение да го прави.
— Да не мислиш, че той има нещо общо със „Селя Ларго“? — попита Къмингс.
Морган се взря в него изненадано. Подобна мисъл не му бе минавала през ума.
— Подхожда му — обясни Къмингс. — Биха го наели точно за такова нещо. Но на теб май не ти се вярва. Познаваш ли го?
— Срещали сме се.
— Разбирам — каза Къмингс. — Не ти е много симпатичен, а?
Къмингс въобще не разбираше.
— Не е това. Просто го забрави, става ли? Ще ти се обадя, ако имам нужда от нещо друго.
— Разбира се.
Морган се надигна и грабна куфарчето си.