Дан на Хрътките

Зяпнаха я озадачени лица.

Салинд въздъхна.

— Виждате ли облаците, прииждащи откъм морето? Можем ли ние — който и да е от нас — да прогоним ветровете и дъжда, градушката? Не. Такива сили са далече над нас, далече извън обсега ни, и бушуват, когато пожелаят, водят войни в небесата. Това чувствам, мои приятели — когато нещо развълнува етера, когато на юг се разбуди буря, когато Избавителя помръдва неспокойно и е разтревожен.

— Значи сме нищо за него — рече търговецът и жал замрежи очите му. — Дадох всичко, цялото си богатство, заради поредния безразличен бог. Ако той не може да ни защити, какъв е смисълът?

Тя съжаляваше, че няма отговори на тези въпроси. А не беше ли това същината на жреческата длъжност? Да сготвиш апетитни отговори, да намекнеш за обещаващи пътища към истинско спасение? Да покажеш благост, озарена от дадена от бог мъдрост, засияла сякаш обгърната от свят дъх?

— Моето чувство — заговори тя колебливо — е, че една вяра, която предлага съвършени отговори на всеки въпрос, не е истинска вяра, защото единствената й цел е да задоволи, да облекчи ума и той да престане да търси. — Вдигна ръка, за да усмири възраженията, които виждаше, че се пробуждат сред тези шестима искрени, сериозни вярващи. — Нима вярата трябва да донесе мир, след като несправедливостта процъфтява отвсякъде? Защото тя наистина ще процъфтява, докато блажените подминават блажено слепи, примирени в собствената си морална чистота, в мира, изпълващ душите им. О, бихте могли да протегнете ръка към окаяните край пътя, да им предложите да тръгнат по стъпките ви и може би ще видите как четта на благословените избуява, расте на брой, докато не станете армия. Но ще има, винаги ще има такива, които ще се отвръщат от подадената от вас ръка. Такива, които търсят, защото в естеството им е да търсят, които се боят от съблазънта на самоудовлетворението, които не се доверяват на лесни отговори. Те ли ще са вашият враг? Разгневи ли се вече армията? Удари ли по неверниците? Премаза ли ги под нозете си?

— Мои приятели, не описва ли това ужаса, който тази земя преживя наскоро? — Очите й се приковаха в търговеца. — Не унищожи ли точно това Капустан? Не е ли това, което управниците на Салтоан така яростно отхвърлиха, когато прогониха монасите на Панион? Не умря ли Избавителя, сражавайки се точно срещу това?

— Всичко това не облекчава болката на дъщеря ми — изръмжа една от жените. — Тя беше изнасилена и сега нищо не може да се види в очите й. Избягала е от себе си и може би никога няма да се върне. Градитан я взе и я унищожи. Нима ще избегне всякакво наказание заради това? Той ми се изсмя, когато вдигнах дъщеря си. Когато стоях пред него с нея, отпусната в прегръдката ми, той ми се изсмя!

— Помръкващия трябва да се върне — заяви търговецът. — Трябва да ни защити. Трябва да ни обясни с какво го провалихме.