Огненият факултет
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Клара Стоименова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият факултет». Краткое содержание книги:
— А имахме ли някакви предимства? — наивно попита Наив.
Чез бавно почервеня.
— Ти… да мълчиш! — просъска той. — Ходи да си общуваш с твоя чистач призрак.
Сега беше ред на Наив да се обиди.
— Наистина съм го виждал — захленчи Викерс-младши. — Веднъж на нашия етаж и веднъж на етажа на Медитативните зали.
— Вярвам ти, вярвам ти — насмешливо проточи Чез. — Аз пък вчера наблюдавах през прозореца си любовните игри на драконите.
— Извращенец — измърмори Алиса. — Воайор…
А така! Момичето не си поплюва… при удобен случай трябва да я попитам какво означава тази дума. Наистина тази вампирка не престава да ме изненадва.
— Хайде, стига сме хабили сили да се препираме — не издържах аз. — Трябва да се съсредоточим върху състезанието и да се настроим за победа.
— Хубава мисъл! — чу се зад гърба ми гласът на Шинс.
Той се приближи, огледа ни внимателно и произнесе кратка и сърдечна напътствена реч.
— Приятели, от вас зависи всичко. Трябва да победите, при това, да победите безусловно. Трябва да разбиете противниците си на пух и прах! Разбрахте ли ме?
— Ъхъ… — дълбокомислено отговорихме ние.
— Правете му сметката, ако ме подведете! — изражението на Майстора даваше съвсем ясна представа какво ни очакваше, ако не победим.
— Разбрано! — отсякох аз.
— Няма пр-роблеми! — оптимистично заяви Чез.
Останалите решиха да замълчат.
— А сега, марш на площадката и дайте всичко от себе си! — изкомандва учителят.
И ние послушно поехме натам, където учителят ни ни изпрати.
— Щом като ни молят така коленопреклонно — въздъхна Чез, — защо да не изпълним тази мъ-ъничка молба…
— Такава нагласа ми допада повече — усмихнах се аз.
Битката започна по всички правила. Излязохме на площадката и се построихме в две линии, едни срещу други. Веднага видях, че познавам единия от противниците си — мой добър стар познайник от столовата. Заедно бяхме измили поне сто–двеста чинии. Той също ме позна. Кимнахме си и си пожелахме успех.
Всички нахлупиха качулките и ги пристегнаха със специална закопчалка. И ние, и нашите противници бяхме облечени в еднакви жълти ученически ливреи и само цветът на качулките (нашият — червен, а на отбора на въздушния факултет — син) показваше кой от кой факултет е.
След секунда се разтвори енергийният защитен купол и целият свят за мен се смали и побра в една площадка за двубои.
Трудно е да се следят действията на всички противници, а е направо невъзможно в същия момент да гледаш какво правят и съотборниците. Впрочем, мен тутакси престанаха да ме интересуват моите съотборници, защото противниците ни веднага започнаха да действат. Бяха взели едно умно решение и сега се стараеха да отстранят Наив, което беше логичен ход, тъй като слуховете за неговата сила се бяха разнесли из цялата Академия. Ние обаче бяхме предвидили най-напред този техен ход.
Затова, когато срещу Викерс-младши се устремиха пет „въздушни юмрука“, пред тях вече стоеше универсална „стена“. Ние също не им оставахме длъжни и се опитвахме да отстраним единия от играчите им. Този, който беше в центъра. Огромният фаербол на Наив мина над стената, а ние четиримата пуснахме по една „птица“. Номерът не мина.
— Сега ще ви опечем! — извика Чез и се скри зад едва видимата „стена“.
Отвърнаха му с три „въздушни юмрука“. Стената не издържа третия „юмрук“ и Чез беше хвърлен на няколко метра.
— Ще видим кой кого! — отвърнаха му от другия отбор.
Чез бавно стана от пода.
— Подпали ги! — изрева той новия ни боен вик и тук свършиха дружеските закачки.
Започна истинската битка.
„Въздушните“ рязко скъсиха дистанцията. Тръгнаха напред и изминаха двайсет метра само за няколко секунди, преодолявайки без проблем нашите фаерболи. Бяха истински акробати — тичаха по въздуха, като създаваха под себе си въздушни стъпала и от време на време дори си помагаха с левитация. Бяха просто неуловими. А ние… ние бяхме принудени да се движим със скоростта на костенурки и да отбиваме техните удари.
Вляво от мен Алиса се помъчи да скочи встрани от „въздушния юмрук“, но кракът й се натъкна на невидима преграда. Тя падна, опита се да мине с претъркаляне, но отново попадна на стена. Измъкнах се успешно от поредната атака, след като по чудо не се пребих, спъвайки се в някакво невидимо стъпало и забелязах веселяка, който причиняваше толкова неприятности на Алиса.