Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Не виждаше много добре в тъмното, но накрая намери вратата.
— Не искам да си тръгваш — Рот беше до нея и гласът му я накара да подскочи.
— Аз имам собствен живот и трябва да се върна към него.
— Твоят живот е тук.
— Не, не е.
Ръцете й търсеха ключалката, но не успя да отвори, въпреки че напрегна всичките си сили.
— Ще ме пуснеш ли да изляза? — промърмори тя.
— Бет — той хвана ръцете й и я накара да спре. Свещите се запалиха, като че ли той искаше Бет да го види. — Съжалявам, но с мен… не се живее лесно.
Тя измъкна ръцете си.
— Не исках да те притеснявам. Исках просто да знаеш какво чувствам. Това е всичко.
— А на мен ми е трудно да повярвам, че не те отвращавам.
Бет го погледна учудено.
— Боже мой, защо трябва да ме отвращаваш?
— Защото знаеш какво се случи.
— С родителите ти? — тя отвори уста от учудване. — Нека да се изясним. Според теб трябва да съм отвратена, защото си бил принуден да преживееш убийството на майка си и баща си, така ли?
— Не направих нищо, за да ги спася — възрази той.
— Ти си бил заключен.
— Държах се като страхливец.
— Не, не си страхливец — може би не беше честно да му се ядосва, но защо той не виждаше по-ясно миналото? — Как можеш да кажеш…
— Аз спрях да крещя! — гласът му проехтя в стаята и тя се сепна.
— Какво? — попита тя шепнешком.
— Аз спрях да крещя. След като убиха родителите ми и догена, аз спрях да крещя. Лесърите претърсиха навсякъде. Търсеха мен. А аз се спотайвах. Затиснах устата си с ръка. Молех се да не ме намерят.
— Естествено — каза нежно тя. — Искал си да живееш.
— Не — отвърна той. — Страхувах се от смъртта.
Бет искаше да го прегърне, но беше убедена, че няма да й позволи.
— Рот, не разбираш ли? Ти си бил жертва също като родителите си. Единствената причина, поради която си тук сега, е, че твоят баща те е обичал много и е искал да те опази. Мълчал си, защото си искал да оцелееш. Няма защо да се срамуваш от това.
— Бях страхливец.
— Не говори глупости! Видял си как убиват родителите ти!
Тя поклати глава и поради неуспеха си да го убеди заговори по-рязко:
— Казвам ти, че трябва отново да премислиш случилото се. Позволил си тези страшни часове да оставят отпечатъка си върху теб и никой не те вини за това. Но ти виждаш нещата неправилно. Абсолютно неправилно. Зарежи тези глупости за воинска чест и си отдъхни!
Тишина.
О, по дяволите. Оплеска всичко. Той разкри душата си пред нея, а тя му крещи и го кара да се срамува. Идеалният начин да насърчи близостта им, няма що.
— Рот, извинявай, не трябваше…
Той я прекъсна. Лицето и гласът му бяха твърди като камък.
— Никой никога не ми е говорил като теб.
Мамка му.
— Наистина съжалявам. Не мога да разбера защо…
Рот я придърпа към себе си и я прегърна силно. Отново й заговори на древния език. Когато я пусна, завърши монолога си с нещо, което й прозвуча като лийлан.
— Това да не е „кучка“ на вампирски?
— Не, нищо подобно — той я целуна. — Знай само, че адски много те уважавам. Макар че не съм съгласен с мнението ти за миналото ми.
Тя сложи ръката си на шията му и леко разтърси главата му.
— Все пак трябва да приемеш факта, че станалото тогава по никакъв начин не променя мнението ми за теб. Макар че ми е страшно мъчно за теб, за семейството ти и за всичко, което е трябвало да преживееш.
Последва дълга пауза.
— Рот? Повтори след мен: „Да, Бет, разбирам и вярвам, че си искрена в чувствата си към мен.“ — тя отново разтърси главата му. — Да го кажем заедно — нова пауза. — Веднага. Да не отлагаме.
— Да — каза той през стиснати зъби.
Господи, ако беше стиснал още повече устни, сигурно щеше да счупи предните си зъби.
— Да, какво?
— Да, Бет.
— „Разбирам и вярвам, че си искрена в чувствата си към мен.“ Хайде. Кажи го.
Той неохотно повтори думите.
— Добро момче.
— Голям инат си, знаеш ли?
— И по-добре, след като имам намерение да бъда с тебе.
Той внезапно обхвана лицето й с ръце.
— Искам — каза пламенно Рот.
— Какво?
— Да бъдеш с мен.
Дъхът й секна. В гърдите й припламна надежда.
— Наистина ли?
Рот затвори грейналите си очи и кимна.
— Да. Адски глупаво е. Шантаво. Опасно.
— Значи се вписва много добре в сценария на твоя живот.
Той се усмихна и я погледна.
— Да, идеално.
Господи, в погледа му имаше толкова нежност, че сърцето й направо се късаше.
— Бет, искам да бъда с теб, но трябва да знаеш, че ще бъдеш мишена. А аз не знам как да ти осигуря достатъчно безопасност. Не знам как, по дяволите, да…