Джим Тайфуна

— Да!

— Ще потвърдиш ли, че си злобар и негодник?

— Да!

— Тогава всичко е наред. Заслужил си го.

— Какво съм заслужил?

— Да се ожениш за момиче като мен. Отначало изпитвах угризения на съвестта, ала сега разбирам, че няма по-тежко наказание от брака с мен. — Вдигна ръка. — Ето мъртвото минало, Джим. Иди да го погребеш.

На пода пред него тупна тънка книжка. За секунда той недоумяващо се втренчи в нея. После нададе пронизителен вик (който се чу чак в спалнята на господин Пет и за трети път през тази нощ събуди бедния човек) и изтича нагоре по стъпалата. Разнесе се звънлив смях, в дъното на галерията се затвори врата. Ан беше избягала.