Мечът на Гедеон

Този път вече не се изправи обратно. Вятърът го натискаше надолу. Върхът силно се разтърси, после още веднъж.

— Неее! — разнесе се вик отдолу.

Затрополиха падащи тухли, стърженето се усилваше. Коминът падаше, нямаше никакво съмнение. И двамата щяха да умрат. Гедеон само се надяваше краят му да е бърз.

Синкава светкавица освети Кимащия жерав. Още не беше стигнал и до средата.

— Това ти е за Орхидея, копеле! — извика в мрака Гедеон.

Коминът падаше по-бързо, набираше скорост. Нова мълния раздра небето и долу за миг заискриха бурните морски вълни.

И тогава Гедеон осъзна, че не всичко е изгубено. Коминът се накланяше към водата.

Вкопчен в лоста, той падаше все по-бързо, вятърът бучеше в ушите му, и без това оглушени от гръмовния рев на срутващата се грамада, вихърът брулеше лицето му, грохотът на морето се приближаваше. Почти непрекъснатите светкавици осветяваха по-ниските части на комина, от които изригваха купища тухли и очертаваха пътека по посока на водата.

Щом морската повърхност се понесе към него, Гедеон се приготви и точно преди върхът да удари морето, скочи колкото можа по-надалеч, като стегна тяло и изпъна ръце в опит да падне във водата вертикално.

Заби се с невъобразима сила и моментално потъна надълбоко. Бързо разпери ръце и крака, забави потъването, после го спря и заплува нагоре в ледената вода. Плуваше и плуваше, ала повърхността сякаш беше недостижимо далеч.

И тъкмо когато му се струваше, че гърдите му ще се пръснат, изскочи от водата и си пое въздух. Наоколо цареше чернота, но когато една вълна го издигна на гребена си, той успя да различи светлините на Сити Айланд и се ориентира.

Зави към плажа и лодката си в бурята — вълните заливаха главата му и го принуждаваха да плува под вода. Строшените му ребра пареха като огън, ала той продължаваше напред в пълен мрак, обгърнат от екота и рева на щорма като в ужасяваща утроба. Малкото останали му сили бързо се изчерпваха. Каква ирония, помисли си, ако беше оцелял чак досега само за да се удави.

И все пак щеше да се удави. Вече едва движеше ръцете и краката си. Не можеше да държи главата си над водата. Една голяма вълна го заля и той осъзна, че просто няма сили да изплува.

И тогава краката му се удариха в камъните на дъното. Гедеон с мъка се изправи…

Не знаеше колко време е лежал на плажа, нито как е намерил сили да се измъкне от бесния прибой, но когато се свести, видя, че е изпълзял до грамадния корпус на комина. Навсякъде се търкаляха натрошени тухли и парчета усукан метал.

„Метал“. Гедеон уплашено бръкна в джоба си.

Жицата си беше там.

Залази на четири крака към останките. След кратко търсене на светлината на светкавиците откри тялото на Кимащия жерав сред тухлите на няма и два метра от водата. В страха си убиецът се бе опитал да се спусне по стълбището и тъкмо това беше станало причина за смъртта му: беше се разбил в земята, вместо да падне в морето.