Евангелието на Луцифер
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— През 1994-а авторът на книгата замина за Израел, за да предупреди тогавашния премиер-министър Рабин — обясни д-р Гордън и извика на екрана някакъв текст. — В писмо до Рабин Дроснин пише: Израелски математик откри в Библията таен код, който явно разкрива сведения за събития, хиляди години след написването на Библията. Причината да ви разказвам това е, че единственият път, когато пълното ви име — Ицхак Рабин — присъства в библейския код, то се пресича с формулировката „убиец, който ще убие“56.
— Нито Мосад, нито Рабин вземат предупреждението на сериозно — каза КК. — Всички знаем края. Рабин бе застрелян и убит година по-късно.
— Тогава Рипс и Дроснин откриват още един обезпокоителен детайл: името на убиеца — Игал Амир — пресичало името на Рабин в старозаветния текст — добави д-р Гордън.
— В книгата си Дроснин задава въпроса дали тъкмо това не е библейският код, за който се намеква в Откровението на Йоан.
Тя извика нов текст:
„И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата. И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгърне книгата и разпечата печатите й? И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята не можеше да разгърне книгата, нито да я гледа.“57
— Или пък при пророк Даниил в Стария завет — вметна КК.
„А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава.“58
— За какви скрити послания и свитъци намекват пророците? — попита КК. — Дроснин размишлява по въпроса дали тайните послания, скрити в запечатана книга или свитък, препращат към непознат код в Библията. Пита се дали модерните ни познания по компютърни технологии не са ключът, който може да разбие печатите. Възможно ли е „Евангелието на Луцифер“ да съдържа шифъра, от който се нуждаем, за да разчетем скритите в Библията послания?
— Как биха могли пророците, написали Петокнижието, да имат и най-беглата представа какво ще се случи след няколко хиляди години? — усъмних се.
КК сви рамене.
— Ако има Бог, той сигурно знае всичко. И наистина имам предвид всичко.
— А ако Бог не съществува?
Д-р Гордън побърза да избегне спора с достоверно обяснение:
— Проектът Луцифер е ангажирал различни групи специалисти точно за да изследват всички тези хипотези. Така ще можем да намерим отговора.
2.
След разговора в аудиторията слязохме още един етаж по-надолу — през три стоманени врати с кодове и детектори за пръстови отпечатъци. Влязохме в подземие с черни стени и меко осветление, зад врата, толкова дебела, та човек би си помислил, че охранява американските златни резерви във Форт Нокс. Тя се отвори едва след като д-р Гордън набра две безкрайно дълги кодови редици и постави лицето си пред контролен апарат, който сканира ирисите й. В средата на помещението се издигаха три метални пиедестала. Всеки от тях бе висок около метър и носеше купол от оцветено стъкло.
Пристъпихме навътре в подземието. Някакъв сензор замига и запиука.
— Топлинна аларма — обясни д-р Гордън. — Телата ни оказват влияние върху постоянната температура и влажността на въздуха тук вътре. Устройството се нуждае от няколко секунди, за да се нагоди към присъствието ни.
Пиукането спря.
— Дори светлината е специално настроена — посочи д-р Гордън.
Под първите два стъклени купола имаше два ръкописа. Третият беше празен.
— Първа и втора част от „Евангелието на Луцифер“ — казах аз.
— Докосни купола — подкани ме д-р Гордън.
Погледнах въпросително КК, той кимна и постави ръката ми върху стъклото.
В рамките на половин секунда трите колони бяха погълнати от налягането в шахтите на пода, като същевременно над оставените от тях дупки изскочиха стоманени капаци и ги покриха. Метална решетка се спусна и препречи входа. Вратата се затвори. През сирената на алармата долових мелещия звук на мотора, който заключваше. Д-р Гордън отвори конзола на стената и набра кода. Алармата стихна, оставяйки в ушите ми пронизително ехо. Металната решетка се вдигна, вратата се приплъзна, а трите колони бавно се издигнаха от шахтите и се застопориха по местата си.
56
„Библейският код“, глава 1: Писмо от Майкъл Дроснин до Ицхак Рабин с дата 1 септември 1994 г. — Б.а.
57
Откровение 5: 1–3. — Б.а.
58
Даниил 12:4. — Б.а.