Сърце назаем
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божинова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сърце назаем». Краткое содержание книги:
Гранулките за Бес бяха готови.
След като Емили спусна щорите, значи се готви да си ляга, помисли си той. Ще пусне Бес навън за последен път. Алармата й ще е изключена. Кучето ще се разлае, когато ме види. В първия момент това няма да стресне Емили. Бес лае и по катерички.
В следващия миг аз ще бъда вътре. Дори лаят да накара ченгето да провери какво става вътре, ще ми стигнат само няколко секунди да я убия. Ако се измъкна — добре. Ако не успея — пак добре.
Омръзна ми да бягам.
82.
Алис Милс звънна отново в единадесет без петнайсет.
— Емили, свързах се с Джанет Стийл, гардеробиерката. Била е с Натали последната вечер. Каза, че е била сияещо щастлива, защото спектакълът минал отлично.
— Била ли е с Натали на излизане от театъра? — попита Емили.
— Почти. Джанет си спомня, че Натали се преоблякла и била готова да си тръгне. Естествено, била много уморена. Не желаела никакви посетители в гримьорната. Но продуцентът почукал на вратата. Водел известния актьор Тим Монихан с неколцина приятели. Монихан нямал търпение да се запознае с нея. Натали не се зарадвала особено, но ги пуснала. Едва тогава Джанет си тръгнала.
Монихан, помисли си Емили. Тим Монихан. Много добър приятел на Тед. Питам се колко добре познава Били.
— Алис, запознах се с Тим Монихан миналата седмица. Това е брънката, която ни липсва, кълна ти се. Едва ли разполагаш с номера му?
— Не, но не бих се изненадала, ако Грег го знае. Или поне бързо ще успее да го намери. Сигурно познава негови приятели или хора от сериала, в който участва. Изчакай. — След секунди Алис отново беше на телефона. — Емили, Грег ей сега ще намери номера на Тим Монихан. Докато го чакаме, искам да ти кажа, че се тревожа за теб. Моля те, бъди предпазлива. Моля те.
— Няма да повярваш колко ключалки и аларми ме пазят. Да не говорим за патрулната кола, паркирана пред къщата ми.
— Четох, че съседката ти била убита от онзи сериен убиец. Ужасявам се, като си помисля, че е живял на твоята улица.
— Е, него вече го няма.
За да не тревожи Алис повече, Емили се постара да звучи делово.
— Независимо от това се притеснявам. Чакай секунда, Грег иска да говори с теб.
Емили преглътна, защото гърлото й се сви.
— Госпожо Уолъс, аз съм Грег Олдрич.
— Господин Олдрич, наистина нямах никакво намерение да говоря с вас. Бих го направила единствено в присъствието на адвокатите ви или с тяхното разрешение. Звъннах, за да говоря с Алис.
— Знам — отвърна Грег. — С риск да наруша някои от правилата, исках да ви кажа, че не изпитвам лоши чувства към вас. Джими Истън беше убедителен свидетел, а вашата работа е да ме разпитате подробно, когато застана на свидетелската скамейка. Просто си изпълнявахте задълженията. И, ако ми разрешите да добавя, много добре при това.
— Благодаря ви. Много сте великодушен.
— Наистина ли смятате, че сте попаднали на улика, която би подсказала кой е убиецът на Натали?
— Да.
— Ще споделите ли тази информация с мен?
— Господин Олдрич, не е редно да казвам нищо сега, но ви обещавам, че ако надеждите ми се оправдаят, ще разговарям веднага с Ричард Мур.
— Добре. Бях длъжен да ви попитам. Номерът на Тим Монихан е 212-555-3295.
Емили го записа и го повтори.
— Обещавам, че скоро ще се чуем.
— Добре. Лека нощ, госпожо Уолъс.
Емили продължи да стиска минута-две слушалката, преди да затвори. Странно, защо се чувствам така близка с тези двама души, зачуди се тя сякаш ги познавам. А и харесах Алис от първия миг.
А Грег Олдрич? Колко пъти се борех със себе си, защото не исках да погледна истината в очите? Вероятно Алис е права: от самото начало знаех със сърцето си, че е невинен.
Взетото ми назаем сърце го знаеше, помисли си тя.
Погледна номера на Тим. Вероятно е в леглото и ще се разсърди, ако го събудя. Но пък не мога да чакам.
Пое дълбоко дъх и набра номера.
Тим Монихан отговори след първото позвъняване. Емили дочу гласове и предположи, че телевизорът е включен. Е, поне не спеше. Когато тя се представи, той очевидно се изненада.
Емили пристъпи направо към въпроса.
— Тим, съзнавам колко късно звъня, но е изключително важно. Току-що разбрах, че си се отбил в гримьорната на Натали след последното представление на „Трамвай Желание“. Как така не го спомена на вечерята миналата седмица? Говорихме за процеса.