Пазители
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазители». Краткое содержание книги:
И двете притежават изключителни способности, но ги дели нетърпимост и омраза, защото олицетворяват доброто и злото.
Ужасяващото е, че и двете са на свобода.
— Ама ти не се смееш — забеляза Уолт. — Това трябва да е някаква идиотска шега, но защо не се смееш?
— Помисли за това — продължи Лем търпеливо. — Представи си, че… в мирно време президентът на Съединените Щати подарява на съветския Първи едногодишен златен ретривър — дар от американския народ. Представи си как кучето се разхожда из дома и канцеларията на Първия, посветено в най-тайните разговори на партийните лидери в СССР. А от време на време, да речем през няколко седмици или месеца, то може да се изплъзне навън през нощта, да посети някой агент на Щатите в Москва, който ще го разпита…
— Ще го разпитва? Това е лудост! — каза Уолт и се засмя. Но смехът му прозвуча остро, пресилено и много нервно, което подсказа на Лем, че неверието на шерифа бързо се изпарява, въпреки че здравият му разум намираше опора в него.
— Опитвам се да ти кажа, че всичко това е възможно, че такова куче действително беше заченато чрез изкуствено оплождане на генетично променена яйцеклетка от генетично променени сперматозоиди, а после бе износено и родено от друга женска. И след една година живот между стените на лабораторията в Банодайн, някъде в ранното утро на понеделник, 17 май, това куче избяга чрез цяла поредица невероятно умни действия, като дори изигра хитро алармената охранителна система.
— И сега е на свобода?
— Да.
— Значи то е убило…
— Не — отговори Лем. — То е безобидно, любвеобилно, чудесно животно. Аз присъствах, когато Уедърби работеше с ретривъра в лабораторията. И аз общувах с него, макар и малко. Ако сме честни пред Бога, Уолт, не е възможно човек да стане свидетел на умните действия на това същество, творение на Уедърби, и да не изпита огромна надежда за бъдещето на тоя окаян човешки род.
Уолт го гледаше втренчено, без да разбира.
Лем търсеше думи, които могат да предадат какво е означавало кучето за него. А когато откри начин да изрази чувствата си, гърдите му се свиха от вълнение:
— Виж… искам да кажа, щом хората могат да създават подобни удивителни неща, да подарят на света такова чудо, значи нашият живот има някаква действителна стойност, независимо от твърденията на разни песимисти и привърженици на схващания за близкия край на света. Ако сме способни да направим това, то у нас съществува силата Божия и може би някой ден ще постигнем и Божията мъдрост. Ние сме не само творци на оръжия, но и творци на живот. Щом успяваме да превърнем представители на други видове в равни нам, в нов разумен род, с който ще споделяме света си… то човешките религии и философии вече никога няма да останат същите. Чрез промяната на един ретривър променяме самите себе си. Като даряваме кучето с по-висше съзнание, ние неизбежно извисяваме нашия собствен светоглед.
— Господи, Лем, говориш като проповедник.
— Така ли? Това е защото съм имал повече време за размисъл от тебе. След време ще разбереш какво значат думите ми. И ще започнеш да го усещаш — това невероятно чувство, че човеците са на път да станат божества — и че го заслужават.
Уолт Гейнз изучаваше с поглед формите, които кондензираната пара рисуваше върху стъклата. Каза на Лем:
— Това, което говориш, може и да е истина. Може би наистина сме пред прага на нов свят. Но все още трябва да живеем в стария и да се оправяме в него. И така — щом не е било кучето — то кой уби моя помощник?
— Вечерта, когато от Банодайн се измъкна кучето, оттам избяга и нещо друго — отговори Лем. Над възвишените му мисли изведнъж падна сянка, защото трябваше да признае за тъмната страна на проекта „Франсис“. — Наричаха го „Другия“.
5
Нора вдигна с ръка списанието, на чиято страница един автомобил беше оприличен на тигър в желязна клетка. Обърна се към Айнщайн:
— Е добре. Да видим какво още ще ни обясниш. Виж тази снимка. Какво привлече вниманието ти в нея — колата ли?
Айнщайн излая веднъж: Не.
— Да не би да беше тигърът? — попита Травис.
Едно лаене.
— Клетката ли? — каза Нора.
Айнщайн завъртя опашка: Да.
— Избра тази картинка, защото са те държали в клетка, така ли? — попита Нора.
Да.
Пълзейки, Травис се зарови из списанията по пода, докато намери снимката на отчаян затворник в килия. Отиде с нея при ретривъра и му каза, като я държеше пред него: