Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Майка й бе изложила на риск живота си, за да помогне на Империята, като извличаше информация от своя съпруг Лорд Протектора и я закодираше в творбите си. И никой не беше разбрал за това.
Навремето Мишани мислеше, че майка й има мекушав характер и не я обича. От очите й бликнаха сълзи, когато се сети за това.
Разяждана от срам и угризения, дългокосата жена се захвана и с другите стихотворения. Тази нощ определено нямаше да се спи.
Шестнадесета глава
Кайку се събуди от ярък сън, изпълнен със страст и секс. Когато отвори очи, не си спомняше нищо, освен лицето на мъжа, който я обладаваше. Тейн.
Чувството на срам, което я заля, отстъпи пред изненадата, когато видя хората, коленичили до нея. Асара и Тсата. Дали бяха разбрали какво е сънувала? Ами ако е стенела или се е извивала насън? Беше напълно облечена, ала липсата на каквито и да е завивки я караше да се чувства разголена. И — богове — защо Тейн? От толкова отдавна не се бе сещала за него.
Тогава си спомни чудовището.
Тя подскочи уплашено, ала Тсата я хвана нежно за раменете.
— Спокойно, Кайку. Нищо лошо не ти се е случило.
— Нищо лошо? — повтори тя. — А Лусия… тя добре ли е?
— Лусия е в пълна безопасност — каза Асара. — Защо да не е добре?
Кайку я изгледа за момент. Спомняше си как нещото се бе хвърлило към нея, как я бе атакувало като хиляди избухващи сенки, всяка една по-голяма от предишната. Беше толкова бързо, че тя нямаше време да пробуди своята кана. Сигурно е помело десетки дървета, помисли си тъмнокосата Сестра. Сетне я връхлетяха тъмнината и сънят.
Асара й подаде чаша вода. Кайку я пое, хвърляйки подозрителен поглед към някогашната си прислужница. Да я наглежда в съня й бе непривичен за Асара акт на състрадание; навярно го беше направила, само защото Сестрата й беше длъжница, а тя искаше на всяка цена да си получи дължимото.
Съпругата на Реки явно си даде сметка за чувствата на Кайку, понеже се изправи и рече:
— Радвам се, че си добре. Трябва да помогна с подготовката, защото тръгваме скоро — добави и излезе навън.
Кайку започна да се оправя, малко притеснена от обстоятелството, че току-що е станала от леглото и косата й е разчорлена, а очите й са подпухнали, но после се сети за седмиците, които бе прекарала с Тсата в разлома Ксарана, и се засмя на суетата си. Така или иначе той вече я бе виждал в най-лошия й вид, така че нямаше за какво да се притеснява.
Татуираният мъж отвърна на смеха й с учуден взор.
— Явно си в добро настроение — отбеляза той.
Сестрата въздъхна.
— За съжаление изобщо не е така — рече тя. Замисли се дали да му обясни, ала сетне реши, че не си заслужаваше усилията. Тсата едва ли щеше да разбере.
— Какво се случи? — попита ткиуратецът, сменяйки темата.
Кайку му разказа за чудовището сред дърветата, но без да му каже защо се е отдалечила от лагера. Искаше да поговори с Лусия за опасните й разходки веднага щом получеше тази възможност.
Тсата я слушаше внимателно. За разлика от Лусия, той придобиваше изключително сериозно изражение, докато някой му говореше, сякаш обектът на вниманието му бе единственото нещо в целия свят. В началото Кайку малко се плашеше от това, ала сега й харесваше. Чувстваше се много по-добре, когато усещаше, че думите й са важни за някого.
Когато приключи, събеседникът й вече седеше с кръстосани крака; за разлика от жителите на Сарамир, ткиуратците не можеха да стоят дълго на колене.
— Явно си извадила късмет. Снощи изгубихме още двама войници. Предполагаме, че са се натъкнали на същото създание като теб.
— Изгубихме? Какво искаш да кажеш?
— Мъртви са — вдигна рамене Тсата. — Следите им водят към гората, но свършват там.
Кайку притисна длани към лицето си.
— Богове… — промълви тя. — Лусия ми каза, че съгласието на духовете да ни пуснат да минем не е гаранция за нашата безопасност. Надявах се да запазя това в тайна от групата, поне докато духът на хората не се повдигне.