Бялата кралица

— Отново твърди, че майка ми изневерила на баща ми и че аз съм незаконороден — казва той, с уста, притисната към ухото ми.

— Какъв срам! Тази стара история! — възкликвам.

— И твърди, че е сключил споразумение с Уорик и Маргарет Анжуйска, което гласяло, че след смъртта на Хенри той ще стане крал. Така че сега е законен крал като предварително посочен наследник на Хенри.

— Но той лично уби Хенри! — възкликвам.

— Тихо, тихо. Не говори такива неща.

Поклащам глава и при нервното движение воалът от диадемата ми се разлюлява.

— Не. Не трябва да бъдеш деликатен и уклончив по този въпрос сега, не и когато двамата сме насаме. По онова време каза, че сърцето му е спряло, и това обяснение задоволи всички. Но Джордж не може да претендира, че е негов избран и назован наследник, когато всъщност беше негов убиец.

— Той твърди и по-лоши неща — предупреждава ме съпругът ми.

— За мен? — предполагам.

Той кимва.

— Казва, че ти… — млъква рязко и се оглежда наоколо, за да се увери, че никой не е достатъчно близо, за да ни чуе. — Казва, че ти си ве… — гласът му е толкова нисък, че не може да изрече думата.

Свивам рамене.

— Вещица ли?

Той кимва.

— Не е първият, който твърди така. Предполагам, че няма да е последният. Докато ти си крал на Англия, той не може да ми навреди.

— Не ми харесва да говорят така за теб. Не само заради репутацията ти, но и заради безопасността ти. Опасно е да прикачиш подобно име на една жена, независимо кой е съпругът ѝ. А освен това всички продължават да твърдят, че бракът ни се дължал на магия. И това им дава основание да кажат, че изобщо не е имало истински брак.