Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Грей погледна натам и видя лумнали пламъци. Импровизиран коктейл Молотов, направен от спирт, с който чистеха мозайките. Вигор го беше заложил в едно кошче за боклук.
Още викове.
Грей се извъртя, така че тялото му да е между пазача долу и осквернението, което се готвеше да извърши. Извади инструментите и нагласи върха на длетото на мястото на червената точка. Изчака още миг, затаил дъх… после полицейската свирка отново раздра тишината.
В същия миг Грей удари силно с чука по длетото.
Хоросанът се разпадна… и в кухата глина отдолу се отвори дълбока пукнатина.
Парче тухла се отчупи, удари Грей в гърдите и отскочи. Той стрелна ръка и успя да хване парчето, преди да е паднало на мраморния под долу. Целият изтръпнал, пъхна отломката в пазвата си.
Започна да разширява отвора с длетото, като внимаваше с отчупващите се парчета. После бръкна. Отвътре тухлата не беше грапава, а гладка като стъкло. Той заопипва напрегнато.
Имаше нещо.
Измъкна го внимателно. Очаквал бе да открие златния „пайцу“, но вместо това измъкна от кухината двайсетинасантиметрова туба от мед или бронз с капачета от двете страни. Предметът се озова в пазвата му при отломките.
Грей хвърли поглед надолу и видя, че малкият пожар в кошчето за боклук вече е изгасен.
Без да губи повече време, той бръкна отново в кухината и напипа нещо с показалеца си. Опита се да го измъкне, но находката беше тежка и не се предаде от първия път. Едва след още няколко опита успя да извади второто съкровище от тухления тайник — златен „пайцу“.
Тежкият „паспорт“ се изплъзна от пръстите му и падна върху металната скара в краката му. Металът звънна като камбана, а акустиката усили звука допълнително. И то точно в момент, когато врявата долу беше стихнала.
Мамка му…
Грей грабна златния „паспорт“ и го мушна в пазвата си. Отдолу прозвучаха викове и той направи единственото възможно — ритна чука във въздуха, метна се след него, размахал ръце и изкрещя.
11:58
От галерията на втория етаж Вигор гледаше как Грей пада от скелето.
О, не…
Преди минутка Вигор беше пуснал запаления коктейл Молотов в едно кошче за боклук. След което побърза да се отдалечи. Вече си беше сложил бялата якичка, така че беше достатъчно само да изглежда объркан и изплашен. Охраната не му обърна никакво внимание, така че той взе на бегом стълбите към галерията и забърза към централния кораб.
И видя и чу как Грей изкрещя и полетя с главата надолу от скелето. Хората долу се разбягаха. Чу се трясък — някакъв чук падна на мраморния под.
Вигор отново стрелна поглед нагоре и видя как Грей се извърта във въздуха и успява да се хване с ръка за една от стърчащите метални тръби на скелето. Тялото му се удари жестоко в стълбата. Краката му ритаха трескаво, търсеха опора.
Накрая уцелиха една от стъпенките и той се изкатери на стълбата и се просна по гръб, очевидно ужасен от станалото.
Пазачът при скелето извика нещо и даде знак на свой колега да се качи по стълбата и да провери как е Грей.
Колкото до Грей, той вече беше седнал, притискаше лявата си ръка към гърдите си и стенеше.
Вигор забърза към стълбите, Балтазар и музейния куратор. Служителят от охраната помогна на Грей да се изправи и с общи усилия двамата внимателно слязоха по стълбата.
Грей закуцука към тях, лицето му бе почервеняло от гняв. Посочи чука, същия, който му беше дал Балтазар.
— Вашите работници не си ли прибират нещата, по дяволите? — изсъска ядосано. — Загледах се за какво е цялата врява долу и стъпих върху тоя проклет чук. Можеше да се пребия!
Кураторът, строен мъж с наченки на бирено коремче, се наведе да вземе чука.
— О, скъпи ми господине, моля да ни извините. Такова безобразие! Ще имам грижата да не се повтори. Уверявам ви. Ръката ви…
Грей все така я притискаше към гърдите си.
— Май я изкълчих. — Грей изгледа ядосано куратора.
— Полицията ще пристигне всеки момент… заради пожара — каза кураторът.
Грей и Вигор се спогледаха разтревожено. Ако Насър разбереше, че е идвала полиция…
— Е, едва ли може да се нарече пожар — обади се Вигор. — Сигурно някой турист е изхвърлил незагасен фас. Или пък някой си е направил глупава шега.
Кураторът май изобщо не го чу. Беше се обърнал към един от пазачите и говореше бързо на турски. Вигор разбра какво му казва. Това беше по-лошо и от полицията.