Ханибал
- Автор: Харрис Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ханибал». Краткое содержание книги:
— С какво?
Барни сви рамене.
— Не виждаше почти никакви жени. Тя си е хубавичка…
— Не ми е нужно мнението ти по този въпрос — прекъсна го Крендлър. — Това ли е всичко, което знаеш?
Барни не отговори. Загледа се в Крендлър, сякаш лявото и дясното полукълбо на Крендлъровия мозък бяха две залепени едно за друго кучета.
Марго счупи още два ореха.
— Продължавай, Барни — подкани го Мейсън.
— Бяха искрени един с друг. Така той обезоръжаваше събеседниците си. Човек оставаше с впечатлението, че никога не би паднал толкова ниско, че да излъже. Доктор Лектър й каза някои неприятни неща за самата нея, после някои приятни. Тя беше в състояние да понесе лошите и после още повече да се радва на хубавите, защото знаеше, че не са празни приказки. Той я намираше за чаровна и забавна.
— Можете ли да отсъдите какво е било „забавно“ за доктор Лектър? — попита доктор Домлинг. — Въз основа на какво, фелдшер Барни?
— Въз основа на начина, по който се смееше, доктор Тъплинг. В школата имахме специална лекция, озаглавена „Лечение и приветлива атмосфера“.
Или Марго изсумтя, или звукът долетя от аквариума зад нея.
— Спокойно, Барни — каза Мейсън. — Разкажи ни останалото.
— Да, сър. Понякога с доктор Лектър разговаряхме до късно през нощта, когато всичко утихваше. Говорехме за лекциите, които слушах, и за други неща. Той…
— А случайно да сте завършили задочно психология? — реши да попита Домлинг.
— Не, сър. Не смятам психологията за наука. Доктор Лектър също. — Барни продължи веднага, преди респираторът да даде възможност на Мейсън да го упрекне. — Мога само да повторя това, което ми каза той… Че вижда в какво се превръща тя, че е чаровна като малко зверче, което един ден ще порасне и ще се превърне… в нещо като големите котки, лъвовете и тигрите. В нещо, с което вече не можеш да си играеш. Казваше, че била упорита като зверче. Имала всички оръжия, в момента съвсем незабележими, но растящи, обаче засега умеела единствено да се боричка с други зверчета като нея. Това го забавляваше. Много е показателно как започна всичко. В началото той се държеше с нея учтиво, но много бързо й даде да разбере, че вече може да си ходи. После, когато тя си тръгна, друг един затворник хвърли в лицето й сперма. Това разстрои доктор Лектър, почувства се неудобно. Това бе единственият път, когато го видях разстроен. Старлинг също го долови и опита да го използва срещу него. Възхищаваше се на духа й, ако питате мен.
— Какво беше отношението му към другия затворник, който е хвърлил спермата? Имаха ли някакви взаимоотношения?
— Не съвсем — отговори Барни. — Доктор Лектър просто го уби същата нощ.
— Били са в отделни килии — учуди се доктор Домлинг. — Как го е направил?
— Три килии по-нататък, на отсрещната страна — поясни Барни. — Посред нощ доктор Лектър поговори малко с него и после му каза да глътне езика си.
— Значи Кларис Старлинг и Ханибал Лектър станаха… приятели? — попита Мейсън.
— В рамките на формалните отношения — отвърна Барни. — Разменяха информация. Доктор Лектър й подсказваше неща за серийния убиец, когото тя търсеше, а тя му се отплащаше с лична информация за самата нея. Доктор Лектър казваше, че имала повече кураж, отколкото било полезно за нея. Казваше, че е „прекалено ревностна“, и смяташе, че може да се приближи прекалено много до ръба, ако смята, че задачата й го изисква. Веднъж също така каза, че била „прокълната с вкус“. Нямам представа какво имаше предвид.
— Доктор Домлинг, какво иска той? Да я чука, да я убие, да я изяде или какво? — изброи Мейсън възможностите, които виждаше.
— Вероятно и трите — отговори доктор Домлинг. — Не бих се наел да предскажа порядъка, в който би извършил тези неща. Това е същността на онова, което мога да ви кажа. Няма никакво значение, че таблоидите и таблоидният манталитет искат да придадат романтичен привкус на цялата история в духа на „Красавицата и Звяра“. Целта му е нейното падение, да я накара да страда, да я убие. Реагирал е два пъти. Когато е била унизена със спермата в лицето и после, когато вестниците са я дъвкали, след като е застреляла онези хора. Явява се в ролята на ментор, но всъщност го възбужда бедата й. Когато историята на Ханибал Лектър бъде написана, а това ще стане, случаят ще бъде определен като поредния авункулат на Домлер. За да го привлече, тя трябва да е изпаднала в някаква беда.