Разкъсана

— Не е ли още малко рано? — Затворих книгата, която четях и станах.

Не исках вече да стоя толкова близо до Фин, затова тръгнах към една лавица, за да оставя книгата. Не бях сигурна дали това е правилното й място, но се нуждаех от някакво извинение да се отдалеча от него.

— Ти се омъжваш — каза Фин хладно и равнодушно. — Нормално е да те поздравяват.

— Както и да е. — Бутнах силно книгата и се обърнах към него.

— Не може да си ми ядосана заради това, че искам да те поздравя — рече Фин, искрено изненадан.

— Мога да съм ти ядосана, за каквото си поискам. — Облегнах се на библиотеката. — Но ти май изобщо нищо не разбираш.

— Какво има за разбиране? — попита той.

— Ти без малко не откъсна ръката ми, когато си въобрази, че флиртувам с Локи. А сега аз се омъжвам за Тове, а се държиш така, все едно нищо не се е случило.

— Това е съвсем различно — поклати глава Фин. — Витра са опасни за теб. Той щеше да те нарани. Тове е твой годеник.

— Мой годеник? — присмях се аз. — Значи си ме пазил за него. Искал си да бъдеш сигурен, че никой няма да ме опетни, преди да стана жена на Тове?

— Не, разбира се. Аз просто пазех теб. Твоето добро име и чест.

— Правилно. И точно това правеше, когато си вкара езика в гърлото ми.

— Не знам защо винаги трябва да бъдеш груба. — Той сведе неодобрително поглед.

— Аз пък не знам защо винаги трябва да си толкова благоприличен! — троснах му се аз. — Не можеш ли поне веднъж да кажеш какво наистина чувстваш? Аз се омъжвам за друг? Изобщо ли не те е грижа за това?

— Разбира се, че ме е грижа! — извика Фин с пламнал поглед. — Мислиш ли, че не ме убива да те виждам с него? Да знам, че утре пред всички той ще сложи пръстен на ръката ти и ще съобщи на всеослушание, че си негова? Завинаги?

— Тогава защо не направиш нещо? — попитах аз, докато сълзите пълнеха очите ми. — Защо поне не се опита да ме спреш?

— Защото Тове ще се грижи за теб. Ще те защитава. — Фин преглътна с усилие. — Той е в състояние да направи определени неща за теб, с теб, които на мен не са ми по силите. Защо трябва да ти отнемам това?

— Защото ме обичаш!

— Не мога да го направя именно защото те обичам!

— Не ти вярвам — поклатих аз глава. — Теб дори не те е грижа, че съм с него. Защо се гневиш толкова много, когато съм с Локи. Призна, че ревнуваш дори когато бях с Рис. Но когато съм с Тове, нямаш нищо против.

— Не е така. — Той въздъхна обезсърчено. — Но когато си с Тове, се чувствам по друг начин. Тогава болката не е толкова силна.

— Как е възможно това? — попитах аз, смаяна.

— Защото ти не го обичаш — каза Фин накрая. — Ти го харесваш, но не го обичаш, нито някога ще го обикнеш.

— Ти знаеш, че не го обичам, че няма да го обикна и въпреки това предпочиташ да се омъжа за него? — попитах аз, не вярвайки на ушите си. — Значи си смятал, че обичам Локи или че мога да го обикна?

— Тук не става дума само за това, Уенди. — Фин поклати глава. — Той щеше да те нарани.

— Но не това беше причината да изпаднеш в ярост. Ти ревнуваше, защото можеше да обикна някой друг. — Гневът постепенно се надигаше у мен. — Ти предпочиташ да живея в лъжа, вместо да намеря щастието си с някой друг.