Джинджифиловата къща
- Автор: Герхардсен Карин
- Серия: Hammarby #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-443-7
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джинджифиловата къща». Краткое содержание книги:
Ингрид Олсън се прибира от болницата и заварва мъж в кухнята си. За първи път вижда натрапника, но той не представлява опасност — защото е мъртъв. Криминалният следовател Кони Хьоберг приема обаждането. Екипът му идентифицира трупа, който се оказва семеен мъж на средна възраст. Но какво е търсил в дома на Ингрид? И кой го е пребил до смърт? Без заподозрян и без мотив, екипът на Хьоберг е в задънена улица, докато не свързват случая с друго — на пръв поглед случайно — убийство. И не разбират, че са изправени пред сериен убиец с ужасяваща вендета…
„Джинджифиловата къща“ е първата книга от поредицата „Хамарби“ за инспектор Кони Хьоберг и неговия екип. Сюжетът се развива със светкавично темпо и пристрастява. Книга, която се чете наведнъж.
Хьоберг така рязко скочи от стола, че той отлетя назад и с трясък се стовари на пода. Тримата мъже го зяпнаха удивени, но сега нямаше време за обяснения.
— Уреди да го върнат в затвора и веднага ела в кабинета ми — нареди той на Санден.
Санден звънна на рецепцията и помоли Лотен да прати полицай в стаята за разпит. Униформената пристигна незабавно и получи указания да отведе Томас Карлсон в затвора. Изпълнил задачата, Санден се втурна към кабинета на Хьоберг. Завари колегата си да инструктира Ериксон и Хамад да вземат служебните си пистолети.
След по-малко от пет минути четиримата офицери прекосяваха с кола моста „Сканстул“ с пуснати сирени. Хьоберг бе поискал и подкрепление, затова и други коли пътуваха в същата посока. Хамад караше немаркираната полицейска кола. Хьоберг седеше до него, а Ериксон и Санден бяха отзад.
— Какво точно стана по време на разпита? — поинтересува се Хамад.
— Още от самото начало твърдеше, че се тревожи за Ингрид Олсон — отвърна Хьоберг. — Не му повярвахме. Също така упорито отхвърляше всички обвинения. Независимо, че Ленарт Йосефсон звънна да съобщи как непозната жена влиза в къщата на Ингрид Олсон, ние пак не предприехме нищо. Всичко това може да ни струва скъпо.
— Но трябва да е той — настояваше Хамад. — Той е, естествено!
— Възможно е, но инстинктът ми подсказва друго: Томас Карлсон говори истината. Не бива да рискуваме. Трябваше да се досетим за това преди. Вече може и да е късно.
— Но той защо преследва Ингрид Олсон? — не успяваше да проумее Хамад.
— Тя — поправи го Хьоберг. — Според мен е жена. Ингрид Олсон е извършила смъртен грях.
От полицейския участък до офиса на Хадар Розен се стигаше пеша. Петра Уестман обаче отиде до там с кола, а след срещата смяташе да се прибере вкъщи.
Като цяло имаше високо мнение за Розен. Интелигентен човек. На срещите им предимно слушаше и оставяше Хьоберг да дърпа конците. В някои случаи изказваше противоположно мнение, ала накрая винаги намираха общ език. Но Хадар Розен, с високия си ръст и винаги сериозно изражение, я караше да се чувства като ученичка. Малцина имаха подобно въздействие върху Петра Уестман и това положение не я радваше. Особено сега, когато бъдещето й се намираше в неговите ръце. С дълбоко безпокойство потропа на вратата на прокурора.
— Да — изръмжа той отвътре.
Петра не разбра дали да се представи, или направо да влезе. Поколеба се и избра второто. Той работеше на компютъра и не вдигна поглед. Тя прецени за нормално в този случай да седне на един от столовете за посетители и да го изчака да си свърши работата.
Най-после той я погледна, но изражението му не издаваше нищо. Стана, заобиколи бюрото и я изгледа изпитателно, без да каже нищо. През живота си не се бе чувствала така нищожна. Най-накрая той заговори:
— Вчера следобед Педер Фрик е бил арестуван по подозрение за изнасилване на двайсет и три годишна жена в Малмьо през 1997 година и на трийсет и осем годишна жена в Гьотеборг през 2002.
Сърцето на Петра подскочи.
— Обвинението ще бъде разгледано в сряда. ДНК-пробите от двете изнасилвания и неговите съвпадат.
Петра въздъхна облекчено. Прокурорът продължи със същия делови тон:
— При обиска във вилата на Фрик полицията откри множество видеозаписи на други изнасилвания.
Петра сепнато си пое дъх.
— От загриженост за теб настоях първо на мен да предоставят правото да видя записите. Не фигурираш в тях.
Преди да успее да каже каквото и да било, мобилният й иззвъня. Извади апарата и видя, че номерът е блокиран.
— Извинявай. Трябва да отговоря. Може да е Хьоберг.
Прокурорът кимна. Докато провеждаше разговора си, я изучаваше внимателно. Не беше Хьоберг, а лаборантът Хокан Карлберг.
— За да сме сигурни, реших да направя ДНК анализ на спермата и в другия презерватив — обяви той с тон, какъвто тя не очакваше. — Съжалявам, Петра, но не се оказа на Педер Фрик. Този път нямаме съвпадение с ДНК от предишно престъпление.
Петра затвори и погледна Розен. Не знаеше дали е чул какво се казва от другата страна, но й се стори, че долови смръщено изражение. Всевъзможни мисли бушуваха в главата й и тя се почувства замаяна.
И двамата мълчаха. Телефонът отново звънна. Този път се обаждаше Хьоберг и й нареди веднага да се отправи към „Акербарсвеаган“ 31 в Еншеде.