Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Може би моментът е добър да обсъдим някои домашни въпроси — каза Камила. — Както обясни брат ми, съпругът ми ще поеме управлението на имението и нашето семейство ще живее в замъка. Кларънс и Алис ще се връщат от време на време, но в отсъствието на брат ми аз ще бъда господарката на замъка Хартфорд. — Камила изчака думите и да попият в съзнанието на Вирджиния, след което продължи: — Искам да бъда ясна, за да няма недоразумения в бъдеще. Не си добре дошла тук по никое време, включително по Коледа и по другите празници. Също така няма да се опитваш да говориш с децата ми или със служители на замъка. Вече ясно казах това на мистър Ломакс.
Вирджиния погледна Кларънс и Алис, но беше очевидно, че семейството се държи като един.
— Освен ако нямаш някакви други въпроси — каза Кларънс, — нямаме какво повече да обсъждаме с теб.
Вирджиния стана и излезе с цялото достойнство, на което беше способна. Прекоси бавно фоайето до предната врата, която икономът държеше отворена. Той не я погледна, докато тя излизаше за последен път от замъка. Вирджиния чу само как вратата се затваря зад нея.
Друга врата вече беше отворена, когато я откараха до Вдовишката къща. Щом оставиха Вирджиния, тя отиде направо в кабинета си, вдигна телефона и набра лондонски номер. Отговори ѝ първият дружелюбен глас, който чуваше за деня.
— Много ми е приятно да ви чуя, ваша светлост. С какво мога да ви помогна?
— Искам да си уговорим среща колкото се може по-скоро, мистър Полтимор, защото размислих.
36
— Не се съмнявам, че решението ви е мъдро — каза Полтимор. — Но мога ли да ви попитам какво ви накара да размислите?
— Покойният ми съпруг не би искал някой да си помисли, че разпродава фамилните ценности.
— А новият херцог? — попита Полтимор. — Какво мисли той?
— Честно казано, Кларънс не би различил Мин от ваза в супермаркет.
Полтимор не беше сигурен дали да се разсмее, затова просто каза:
— Преди да се съгласите вазите да минат под чукчето, ваша светлост, сигурно бихте искали да научите, че имам оферта за седемстотин хиляди паунда за тях от частен дилър от Чикаго, и съм уверен, че мога да вдигна цената на повече от един милион. И може би това ще може да се направи, без никой да научава за транзакцията.
— Но дилърът няма ли просто да продаде вазите ми на свой клиент?
— При това с добра печалба за себе си, поради което съм сигурен, че цената им на търг ще бъде доста по-висока.
— Но сигурно е възможно, ако се обявят на търг, вазите да бъдат купени от същия дилър за по-малко от милион.
— Това е много малко вероятно, ваша светлост, особено за такива важни произведения. И въпреки тази възможност аз все пак си мисля, че рискът си заслужава, защото вече се свързах с неколцина водещи колекционери и те проявиха значителен интерес. Сред тях е и директорът па Националния музей в Пекин.
— Убедихте ме — каза Вирджиния. — И какво cледва да направя?
— Щом подпишете формуляра, можете да оставите останалото на нас. Имаме време да ги предложим на есенния търг, който винаги е най-популярният през годината, и вече предложих вазите Хартфорд да се появят на корицата на каталога Можете да сте сигурна, че клиентите ни ясно ще си дадат сметка, че ги смятаме за изключително важни.
— Мога ли да ви кажа нещо много поверително мистър Полтимор?
— Разбира се, ваша светлост.
— Бих искала да се вдигне колкото се може по-малко шум преди търга и колкото се може повече след него.
— Това няма да е проблем, особено като се има предвид, че кореспондентите на всички национални вестници ще присъстват на търга. И ако вазите бъдат продадени за сумата, която очакваме, това ще предизвика голям интерес у пресата, така че можете да сте сигурна, че на следващата сутрин всички ще говорят за триумфа ви.
— Не се интересувам от всички — каза Вирджиния. — А само от един член на конкретна фамилия.
— Позлатена кучка — каза Вирджиния.
— Толкова ли е зле? — попита Присила Бингам, след като вдигнаха десертите им.
— По-зле. Прави се на херцогиня, а е просто жена на замогнал се овчар от другия край на света.
— Каза, че е втората дъщеря, нали?
— Точно така. Но се държи, сякаш е господарката на замъка Хартфорд.
— Нещата няма ли да се променят, ако херцогът се ожени и реши да се върне в семейното имение?
— Това е малко вероятно. Кларънс е женен за армията и се надява да е следващият командир на полка си.
— Като баща си.
— Не, изобщо не е като баща си — ката Вирджиния. — Ако беше жив, Пери никога нямаше да им позволи да ме унизяват по такъв начин. Но аз смятам да се смея последна. — Извади от чантата си прясно отпечатания каталог за аукциона и го подаде на приятелката си.