Град от месинг
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-327-1
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от месинг». Краткое содержание книги:
Дори само в сравнение със стените пирамидите бледнееха, а единствените постройки, които Нахри можеше да различи в далечината, бяха достатъчно високи, за да се подават зад тях: главозамайващо разнообразие от тънки минарета, яйцевидни храмове с полегати зелени покриви и четвъртити каменни сгради, покрити със сложна бяла зидария, наподобяваща дантели. Самата стена грееше ослепително на яркото слънце, светлината се отразяваше от златната повърхност като…
— Месинг — прошепна Нахри.
Масивната стена беше построена изцяло от месинг, съвършено полиран.
Приближи се безмълвно до ръба на гемията. Дара я последва.
— Да — каза той. — Месингът най-добре задържа магиите, използвани при построяването на града.
Очите на Нахри се плъзнаха по стената. Наближаваха пристанище с каменни кейове и докове, които изглеждаха достатъчно големи, за да поберат и франкската, и османската флота. Масивен, съвършено издялан каменен покрив, поддържан от огромни колони, закриваше по-голямата част от мястото.
Когато лодката дойде по-близо, Нахри забеляза, че върху месинговата повърхност имаше изкусно гравирани фигури — десетки мъже и жени, облечени в древен стил, който тя не познаваше, с плоски шапчици върху къдравите коси. Някои стояха и сочеха, държащи в ръцете си разгънати свитъци и везни. Други просто си седяха, с отворени длани и спокойни забулени лица.
— Господи — прошепна Нахри.
Очите й се разшириха, когато дойдоха по-близо; месингови статуи на същите фигури се надвесиха над лодката.
Усмивка, каквато Нахри не бе виждала никога, огря лицето на Дара, докато той съзерцаваше града. Бузите му бяха пламнали от вълнение, а когато обърна глава към нея, очите му бяха толкова ярки, че Нахри едва можеше да срещне погледа му.
— Твоите предшественици, Бану Нахида. — Той посочи статуите, а после долепи длани и се поклони. — Добре дошла в Девабад.
14. Али
Али тръсна купчината листове върху бюрото, при което едва не събори чашата си с чай.
— Тези доклади са лъжа, Абу Зебала. Ти си санитарният инспектор на града. Обясни ми защо Кварталът на девите само дето не свети, докато онзи ден в Сахрейнския район един мъж е бил смазан под рухнала купчина боклук.
Гезирският чиновник, застанал пред него, се усмихна угоднически.
— Братовчеде…
— Не съм ти братовчед.
Строго погледнато, не беше вярно, но това, че имаха един и същи прапрадядо, бе причината Абу Зебала да заема настоящия си пост. Това нямаше да му помогне да се измъкне от отговора на този въпрос.
— Принце — поправи се Абу Зебала снизходително. — Разследвам инцидента. Било е младо момче, не е трябвало да си играе в боклука. В действителност обвинявам родителите му, задето не са…
— Бил е на двеста осемдесет и една години, глупако.
— А. — Абу Зебала примига. — Така ли? — Той преглътна и Али го загледа как премисля следващата си лъжа. — Така или иначе… идеята за еднакво разпределение на хигиенните услуги между племената е остаряла.
— Моля?
Абу Зебала долепи длани.
— Девите високо ценят чистотата. Целият им култ към огъня е именно за това, за чистотата, нали така? Ала сахрейнците? — Поклати глава с разочаровано изражение. — Хайде сега. Всички знаят, че онези западни варвари на драго сърце биха се задушили в собствената си мръсотия. Ако чистотата е достатъчно важна за девите, та да й сложат цена… кой съм аз да им откажа?
Али присви очи, докато разплиташе думите на Абу Зебала.
— Наистина ли току-що призна, че си приемал подкупи?
Другият мъж нямаше дори достойнството да изглежда засрамен.
— Не бих го нарекъл подкуп…
— Достатъчно. — Али му бутна обратно докладите. — Искам да ги поправиш. За всички квартали ще важат едни и същи правила за събиране на боклука и метене на улиците. Ако не бъде сторено до края на седмицата, ще бъдеш уволнен и изпратен обратно в Ам Гезира.
Абу Зебала понечи да възрази, но Али вдигна ръка толкова рязко, че другият мъж потръпна.
— Върви си. И ако те чуя отново да говориш за подобна поквара, ще ти отрежа езика, за да не го каже за трети път.
Не го мислеше наистина; просто беше изтощен и раздразнен. Ала снизходителната усмивка на Абу Зебала се изпари и той пребледня. Кимна и побърза да си тръгне, а сандалите му тракаха, докато тичаше надолу по стъпалата.