Невинен

– На лош въпрос, лош отговор. Чухме много добри въпроси, но не и този.

– Съгласен съм, ваша чест – казва Молто.

– Добре. Всички са доволни.

Тази реплика посред дело за убийство се струва много смешна на присъстващите и залата се оглася от истеричен смях, а съдията, който извън съдебната зала е известен като голям чешит, се хили най-силно от всички.

– Добре – казва той, след като хората се поуспокояват.

– Съдия Сабич, имаше ли на домашния ви компютър имейли, които не сте искали никой да види? Тоест преди да бъдат изтрити.

– Както казах, имаше много поверителна информация от съда.

– Имам предвид лични писма.

– Някои.

– Какви по-точно?

Първото, за което ми хрумва, са писмата от любовницата му. Те също вероятно са били там, но има по-ясни свидетелства от друг източник.

– Първо, както сам заяви, господин Ман беше потвърдил за срещата ни с имейл.

– Знаете ли дали писмата от господин Ман са били на домашния ви компютър?

– Според показанията на вашите свидетели, не.

– Всъщност доктор Горветич успя да определи, че за изтриването на тези писма е бил използван „Евидънс Ирейзър“.

– Така твърди той.

– Съмнявате ли се в думите му?

– Мисля, че нашият експерт ще оспори заключението му, че е използвана заличаваща програма. Но очевидно писмото не е било там.

– И вие отричате да сте го изтрили?

– Не си спомням да съм трил писмата на господин Ман, но очевидно съм имал причина да го направя. Сигурен съм обаче, че не съм инсталирал и използвал никакъв заличаващ софтуер на компютъра си.

– Значи, ако не беше използван „Евидънс Ирейзър“, специалист, анализиращ файловете, би трябвало да разбере, че сте обмисляли да напуснете жена си. Нали?

Разбирам какво цели Томи. Ще обвини баща ми, че е почиствал уличаващи писма от компютъра си, в случай че властите разкрият фенелзиновото отравяне. Ако се стигне до това, татко със сигурност ще загази.

– Възможно е.

– Възможно е – повтаря Молто и отново се замисля за момент. – Така… на 29 септември, ако съдим по онова, което сте казали на полицията, вие сте се събудили и сте намерили жена си мъртва.

– Да.

– И в следващите близо двайсет и четири часа не сте се обадили на никого. Вярно ли е?

– Да.

– Не сте извикали „Бърза помощ“, за да се опитат да ѝ помогнат.

– Тя беше студена, господин Молто. Нямаше пулс.

– Направили сте това заключение сам и не сте се обадили на „Бърза помощ“, така ли?

– Да.

– Не сте се обадили на сина си и на никого от роднините и приятелите на жена си, за да им съобщите, че е починала.

– Тогава не.

– И според думите ви пред полицията сте седели цяло денонощие и сте мислили за жена си и за брака си. Прав ли съм?

– Малко подредих, за да изглежда добре, когато синът ми я види. Но да, през повечето време седях и мислих.

– И накрая, на практика едно денонощие след това, сте се обадили на сина си.