Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
Карина се засмя кръшно, като изтриваше с върха на салфетката ъгълчетата на очите си.
— Смейте се, но помнете, че най-добре се смее последният — рече той и отиде да си мие ръцете.
— Някой да възразява? — намеси се двусмислено Карина. — Затова сме се събрали… — Тя се надяваше, че той ще я чуе. Турецки чу, обърна се и намигна.
Сега дойде ред Карина да се изчерви.
Единственото, което Нинка не търпеше на масата — Турецки скоро забеляза, — бяха разговорите за работа. Както и да се обсъждат плановете за утре. Няколко пъти бърборенето засягаше темата от днешния ден и Нина веднага пресичаше всеки опит нещо да й обяснят или съобщят как…
— Никак! — веднага се обаждаше тя. — Ще преживеем до утре. Да ви е сладко, скъпи гости, хапвайте! — подхвърляше подигравателно. — Служебните разговори пречат на храносмилането. И тогава няма значение ядеш ли или не, няма смисъл. Извинете, но не сме готвили вечерята, за да напълним тоалетната чиния.
Накрая мъжете се абстрахираха, намериха си по-подходящи теми и просто забравиха какво ги чака утре. Или в понеделник, понеже Костя им даде почивен ден, който можеше да се нарече ден за наспиване, ако до Турецки не седеше такава превъзходна жена като Карина и от време на време не докосваше с лакът ръката му.
Жените ядяха малко, за разлика от мъжете. Късно е вече, почти полунощ. За тях вечерята бе просто за компания. Турецки и Грязнов така се нахвърлиха върху масата, че не можеха да спрат: изминалото денонощие ги скапа. Пък и готвачът, честно казано, бе превъзходен.
Саша отдавна ненавиждаше пелмените полуфабрикати от магазина, свареното в тенджерата саламче, вечните консерви или изключително безвкусните и скъпи обеди в стола на прокуратурата. Още един фактор, който обяснява вредата от дългото отсъствие на съпругата му. Но за това помисли някак бегло, между другото.
Карина се усмихваше загадъчно. Като я поглеждаше, той никак не разбираше какво се е променило у нея, и то в по-добра посока, станала бе по-привлекателна и някак си недостижима.
Без да мисли дълго и без да търси определен извод, реши лично да я попита, като предполагаше, напълно справедливо, че подобен въпрос към жена ще бъде извънредно приятен.
— Новият живот — започна Карина, без да се замисля, сякаш отдавна се бе подготвила да отговори, и се надвеси над него, — хубавият живот, но… можеше да бъде още по-хубав. Можеше да е изумителен…
„Турецки, пази се!“ — сякаш прозвуча в думите й, дори повече в интонацията, с която бяха изречени думите.
„От нищо не ме е страх“ — отговори на Карина неговият възхитен поглед.
„Внимавай, откога скучая…“
„Много ще се старая!“ — Той скромно наведе очи.
Саша се надигна тежко от масата, много усърдно поблагодари на домакинята за божественото пиршество. Пиха с мярка, не искаха да прекаляват. Турецки се запъти към определената за него стая под одобрителния и ободряващ поглед на Нина Галактионовна. Стаята бе най-отдалечената в жилището, вътре предвидливо бяха разтворили новия диван. Той се съблече, взе душ и легна по диагонал с разперени ръце.
Чувстваше се много удобно. Сега не го смущаваха възможните неудобства на другите.
След известно време на вратата се показа лукавата физиономия на Нинка и хитро се осведоми няма ли да го притесни присъствието на една забележителна жена.
— Напротив — разреши Турецки.
Преди да излезе, Нинка изгаси лампата. Сега по стените се люлееха само синкавите отблясъци на уличните лампи. В светлата рамка на вратата се показа фигурата на Карина. Силуетът й бе приятен за окото и привлекателен. Тя се съблече мълчаливо, остана по нещо леко и прозрачно — комбинезон или малко по-дълга блузка — добре сложена, много пищна, без да е напълняла поне малко, макар да е имала поводи за това през последната година и половина, че може и две. Оправи гъстите си дълги коси, коленичи на дивана и попита тихо със загадъчен глас:
— Как ще заповядате да легна? — Тя посочи с ръка през него. — Така? Или ще позволите до вас?
Саша се направи, че размишлява, докато я гледаше, и Карина видя неговите бляскащи в тъмното очи. Като на котарак. Изведнъж той се понадигна, хвана я под мишниците, стовари я върху гърдите си, а жадните им устни сами се намериха…
Неделя, 16 юли, сутринта
27.
Сънят му беше дълбок и чист. Никакви нощни видения — надбягвания, стрелба, кошмари — и сутрешна умора. Като отвори очи, веднага видя до себе си спокойното и почерняло тяло на Карина, забеляза по детски умиротвореното изражение на лицето й, изпънато като в застинала целувка. Забеляза устните й и капчиците пот по слепоочието.