Смрък [bg]

Керът леко го потупа по рамото и Били се озърна.

— О, ченгета.

— Праща ни Хари Кинг, Били. — Керът бързо добави: — Нищо лошо не си сторил. Просто се интересуваме от ънгюви съдинки.

— От съдинки, а? — Били се втренчи в Керът. — Не съм сторил нищо лошо, приятел, и не ми трябва ти да ми казваш това. И хич няма да припаря до онези проклети съдинки, за да си спася задника. Аз си изкарвам хляба, ясно? Хич не ме занимавай с разни врели-некипели.

Ангуа пристъпи напред:

— Господин Шик, въпросът е много важен. Трябва да открием някой, който да ни обясни за ънгювите съдинки. Познаваш ли някого, който може да ни помогне?

Били дръзко я огледа от глава до пети.

— Ти си върколак, нали? От километър мога да те надуша. И какво, ако ти кажа, че не познавам никого?

— Е — намеси се Керът, — тогава за съжаление ще трябва да се върнем към нашите си дела.

Били го изгледа накриво.

— Тия дела да ме наритате ли ще да значат?

Сутрешното слънце се отразяваше от изрядно лъснатия нагръдник на Керът.

— Не, господин Шик, не значат това.

Били го измери с очи.

— Добре де, имам баба. Ама тя може и да не иска да говори с вас. Казвам ви го само заради господин Кинг. Тя с всеки не говори, шлемът си можеш да заложиш на това. Пък и защо ви е да говорите за съдинки, а? Тя напоследък почти не става от леглото. Хич не я виждам да е извършила кражба!

— Нито ние, Били, просто искаме малко информация за съдинките.

— Е, тогава сте попаднали на точния човек, щото тя е направо спец по тия проклетии, все мрънка за тях. Намира ли ви се шише бренди? Баба ми хич не обича разни навлеци, ама като си я знам, никой с шише бренди няма да й се види навлек, поне докато има нещо в шишето.

Ангуа прошепна на Керът:

— Хари има огромен шкаф за напитки в кабинета си, пък и това не се брои за подкуп. Струва си да опитаме, а?

Тя остана с Били Шик, докато Керът се зае със задачата, и за да се намира на приказка, попита:

— Били Шик не звучи много като гоблинско име, а?

Били подбели очи.

— Страшно си права! Баба ми вика Жаловития полъх на вятъра. Що за име е това, питам аз? Кой ще те вземе насериозно с подобно име? Живеем в съвременен свят, нали така? — Той я погледна предизвикателно и тя си помисли: „И така малко по малко всички ставаме човешки същества — човешки върколаци, човешки джуджета, човешки тролове… мелачката се върти само в една посока и ние напредваме натам." На глас каза:

— Не се ли гордееш с гоблинското си име?

Той я погледна с виснало чене, разкривайки острите си зъби.

— Какво? Да се гордея ли? Защо, мамка му, някой ще се гордее да бъде гоблин! Освен баба ми, естествено. Давай да влизаме. Дано брендито дойде скоро, че става бая свадлива без бренди.