Чуждоземецът [bg]

— Връщат се — каза Кош, миг преди двамата ученици да преминат през сводестия вход на площада.

Някои от рьошуните се разкрещяха и скочиха на крака или наизлизаха от сградата.

— Ха! — възкликна Кош. — Вървят един до друг. И погледнете — носят рибата помежду си!

Какво става? — запита се Аш и на лицето му се разля усмивка.

Барача скръсти ръце. Мускулите на челюстта му се стегнаха. Изглеждаше така, сякаш наистина си дъвче езика.

И двете момчета бяха потънали в пот и мръсотия. Спряха пред насъбралите се рьошуни. Очите им показваха, че са приключили с този въпрос, независимо какво ще кажат останалите. Двамата с едно движение хвърлиха мрежата и мъртвите пъстърви пред учителите си.

— Приключихме с това — отсече Алеас, обръщайки се към Барача, и едрият мъж наведе глава.

Рьошуните се приближиха до двамата ученици. Кош ги потупа по гърбовете. Алеас прегърна Нико през раменете и се ухили.

Ошьо пръв забеляза Виждащия. Той привлече вниманието на Аш към него, като пристъпи няколко крачки напред с поглед, насочен към входа. Там стоеше Виждащият, потеше се в горещината и чакаше.

Рьошуните се смълчаха, когато го зърнаха. Ошьо и Аш се отделиха от редиците им и се приближиха до възрастния мъж.

— Нещо не е наред — каза Алеас и дръпна Нико със себе си.

— Кен-даи — обърна се Виждащият към Ошьо и силният му, висок глас отекна в тишината.

— Кен-даи — отвърна Ошьо.

— Какво става? — прошепна Нико на Алеас, но тогава Виждащият продължи:

— Рамаджи кана су.

Алеас се наведе по-близо до ухото на приятеля си.

— Той е имал сън — тихо преведе младежът.

— Сан-ари сан-ре, су шидьо маташа.

— Мисли, че трябва да научим за него, преди светът да продължи да се върти.

— Ан рьошун тан-су… Антон, Килос, ши-Басо… ли ан-иличьо. Нага-су!

Алеас си пое дълбоко дъх, както и всички около него.

Думите се слягаха бавно като прах. В тишината на този миг Алеас прошепна:

— Нашите трима рьошуни, онези, които изпратихме срещу сина на матриарха — всички те са били убити в Ку’ос.

— Ан Басо ли нага-сан, ноджи ан-иличьо.

— Басо сам е отнел живота си по стария обичай, вместо да попадне в ръцете на жреците.

На просторния площад нищо не помръдваше. Всички чакаха още нещо, но той не им каза нищо повече.

— Хиракана. Сан-сри Дао, су будос — каза накрая Виждащият и допря леко ръцете си една до друга.

Той се завъртя и си тръгна. Удължените му уши помръдваха отстрани, докато се отдалечаваше към портите на манастира, откъдето беше дошъл.

— Това е всичко. Бъдете с Дао, братя мои.

Всички погледи се насочиха към Ошьо. Нико забеляза, че чуждоземецът здраво е стиснал юмруци, макар изражението му да остава съвършено спокойно.