Приемане [bg]

— Това място е абсолютна лудница.

Грейс никога не говори така, освен на покрива.

— Откачена работа. — Преразказваш последния объркан, изстрадан монолог на Чейни относно липсата на данни. — Дори падащият жълъд разказва откъде е паднал, дори Нютон го твърди. Има траектория, мамка му, така че можеш да я проследиш по обратния път, макар и теоретично, и да откриеш мястото на дървото, от което е дошъл, поне приблизително.

Не може да се каже, че някога си разбирала повече от една трета от приказките му.

— Тези палатки са откачени като бели цици — отвръща Грейс, говорейки за замръзналите бели палатки на командния център на Съдърн Рийч на границата.

— Нашите откачени бели цици — поправяш я ти строго, като размахваш пръст. — Поне не правим дупки във водата.

След избухването на Чейни преглеждаш поредния безсмислен, непродуктивен доклад от агенцията, изследваща радиовълните за сигнали от извънземен живот. Централата неведнъж ти е предлагала да „обедините усилията си“. Те се ослушват за послания от звездите в един-два отрязъка от микровълнови области, незаети от радиопредаванията от Земята. Наричат тези честоти „дупка във водата“, защото съответстват на дължините на вълните на водорода и хидроксилната група. Изстрел в тъмното — да си мислят, че други интелигентни същества също автоматично ще гравитират към „дупката във водата“.

— А това, което търсеха, се промъкна през задния вход…

— Направи си заден вход и мина през него…

— Гледаш нагоре, а междувременно нещо минава покрай теб и ти свива портмонето — киска се Грейс.

— Напразни се оказаха водните каскади; онези предпочитат слугинския вход — заявяваш ти приповдигнато, като й подаваш бутилката. — Не можеш просто да включиш пръскачките и да напомпаш гумената водна пързалка.

Вече наистина не знаеш какво приказваш, но Грейс избухва в смях и нещата между вас се оправят, поне за известно време, а ти можеш да се върнеш отново към Хенри и Сюзан, говорещите манекени, смъртоносните досадници или просто смъртоносните близнаци.

В някакъв момент същата седмица обаче Грейс те намира да мяташ папки срещу стената и ти нямаш друго извинение, освен да свиеш рамене. Кофти ден при лекаря. Кофти ден от подготовката на експедицията. Кофти ден в проучванията. Просто кофти ден от поредица от кофти дни.

Затова решаваш да направиш нещо по въпроса.

Около месец преди дванайсетата експедиция взимаш самолета към щаба на Лаури. Макар идеята да е била твоя, не ти е приятно, че се налага да пътуваш — надяваше се да го примамиш да дойде в „Съдърн Рийч“ за последен път. Всичко около теб — кабинетът ти, разговорът в коридора, гледката от покрива — е добило нов, непреодолим оттенък, яснота, идваща от съзнанието, че скоро няма да го има.