Бойни действия [bg]

Сиринер напускаше пещерата само когато се налагаше. Страхуваха се, че дори нощем може да бъде убит от турски или иракски снайперисти, скрити някъде по върховете около базата.

Фактът, че командирът стоеше изправен, ги изпълни едновременно с облекчение и гордост. Гордост, защото той проявяваше към мъжете уважението, което бяха заслужили. Облекчение, защото не ги винеше за загубата на Валид и Хасан.

— Благодаря на Аллах за спокойното ви завръщане и за успеха на мисията ви — рече Сиринер. Дълбокият му, кънтящ глас изпълни помещението. — Разбрах, че се връщате с трофей.

— Да, командире — потвърди Махмуд. — Някаква кола, която американците използват за шпиониране.

Сиринер кимна.

— И сте сигурни, че като сте го докарали тук, самите вие не сте били проследени?

— Използвахме го, за да заглушим сателита, командире — отвърна Ибрахим. — Няма съмнение, че не могат да ни виждат.

Командирът се усмихна.

— Както предполага постоянното прелитане на техни самолети над района. — Погледна към Махмуд. — Разкажи ми какво се случи с пръстена на Валид и с Хасан.

Младият мъж направи крачка напред. Хасан бе съобщил в базата за смъртта на Валид, а един от воините току-що беше информирал за убийството на Хасан. Сега Махмуд разказа на командира си подробностите. Докато говореше, Сиринер остана изправен. Когато свърши, възрастният мъж седна.

— Американецът е тук, така ли?

— Да.

— Знае ли да работи с апаратурата, която сте пленили?

— Знае. Изглежда, неколцина от пленниците знаят по нещо за действието й.

Сиринер се замисли и после повика началника на воините в пещерата. Тъмнокожият млад мъж припряно влезе в бункера и отдаде чест. Военната дисциплина строго се съблюдаваше от двайсет и петимата бойци, постоянно базирани в пещерата.