Дадена дума [bg]

Сестрите ми ме повикаха и ми показаха малка снимка, на която бях в трети клас. Присмяха се на големите ми уши. Аз също се засмях, защото се наслаждавах на момента. За бога, бе изминал цял един час, без да огледам хоризонта за приближаваща заплаха. Чувството бе приятно.

— Обичам ви, момичета! — възкликнах изненадващо.

Всички млъкнаха и ме погледнаха.

— Какво? — възкликнаха сестрите ми почти едновременно.

— Никога не бях изричал тези думи пред която и да било от тях. Да, когато бяхме малки, бях правил опити да им го покажа, но не помня да го бях изричал на глас. Пропуснах тази възможност и с Али и това бе урок, с който бях принуден да живея и — надявах се — да си извадя поука от него.

— Чухте ме — казах аз и погледнах Джен. — Отсега нататък имате ли нужда от нещо, само ми позвънете. Без значение колко съм далече. Заклевам се. Трябва обаче да ми обещаете едно.

— Какво? — попита Джен.

— Никакви наркотици.

— Обещавам — каза тя.

Усмихна се по онзи начин, по който се усмихваше, когато татко живееше с нас и животът ни още не бе тръгнал по наклонената плоскост.

Деб и Анджи се усмихнаха широко. В този миг чух отварянето на входната врата, последвано от оживените гласове на две момчета и гръмогласно предупреждение, което гласеше: „Събуйте си обувките, терминатори такива, ще изкаляте килима на майка си!“. Това можеше да бъде само Ник.

Срещата със зет ми не протече така неловко, както би могло да се очаква. Той долови настроението в стаята и се вписа в него. Дори открихме, че имаме нещо общо — омразата към съвременните технологии. Или най-малкото, нежеланието да се научим да боравим с тях.

Що се отнася до племенниците ми, те се оказаха страхотни хлапета. Изглеждаха очаровани, че са се сдобили с вуйчо. И останаха още по-очаровани от белезите ми. Поискаха да разберат как съм ги получил, а аз им отвърнах, че съм работил в строителството.

Поседях още час и реших, че е време да си тръгвам. Денят бе прекалено наситен със събития. Прекалено наситен с емоции. Имах нужда да остана сам и да подредя мислите си.

— Добре дошла у дома — казах на Джен и се надигнах с усилие от канапето.

Оставих я в грижовните ръце на Деб и Анджи, махнах на Ник, потупах хлапетата по гърба и тръгнах към вратата. Преди да изляза, взех чантата, която бях оставил до прага.

Подкарах към най-близкия хотел и използвах част от парите в чантата, за да наема стая, след което се насладих на най-горещия душ, който това място предлагаше. Накрая свалих завивките и матрака от второто легло, поставих ги върху другото, което бе по-близо до вратата, и си направих нещо като палатка. Насладих се на дългоочакваната топлина и спокойствие и скоро се унесох в така необходимия ми сън.