Край Бизоновото езеро
- Автор: Май Карл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Гея-Либрис
- ISBN: 954-9550-09-5
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Бизоновото езеро». Краткое содержание книги:
Бараха се умълча замислено. Той беше съгласен с Ороче, но за него бе извънредно важно да остане при блока. Трябваше да го откърти, преди да са пристигнали мъжете от експедицията. Дали Ороче нямаше същото намерение и бе измислил плана си единствено с цел да отстрани самия него? Той реши да подпита ловко гамбусиното.
— Изцяло съм съгласен с вас, сеньор Ороче. Нека побързаме, преди да е станало твърде късно!
— Преди това обаче е необходимо да се помисли за нещо друго!
— За какво?
— Може да отиде само единият, а другият да остане при бонансата и да държи под наблюдение всичко, което става там.
— Аха! Предполагам, че вие ще искате да се заемете с това, сеньор Ороче!
— Действително, сеньор Бараха.
— И по каква причина?
— Първо, зная, че вие сте много по-добър бегач от мен; ще стигнете в лагера по-бързо. И второ, моята пушка е по-добра от вашата; тя бие по-далеч и следователно аз мога по-лесно от вас да господствам над бонансата и ако се наложи, да пратя някой и друг куршум на ловците, за да защитя дон Естебан.
— Много се лъжете, добри ми сеньор Ороче, и вашите доводи са по-рационални за мен, отколкото за вас. Аз съм по-дребен от вас и от дълго време си имам проблем с дишането, така че всеки ускорен ход за мен е невъзможен. Вие, наопаки, с вашите дълги крака можете да се мерите с най-добрия бегач. Пък що се отнася до пушката, то отдавна съм доказал, че уцелвам по-надалеч и по-точно от вас. По-правилно е аз да остана тук, а вие да тръгнете към лагера.
Ороче не се призна за победен.
— Почти съм съгласен, че вие няма да можете да бягате така бързо като мен. Но пък и вие трябва да признаете, че сте къде-къде по-добър ездач от мен, сеньор Бараха!
— Това е вярно — прозвуча отговорът с доловима гордост.
— Е, добре! Един ездач ще стигне в лагера по-бързо и от най-добрия бегач. Нека да потърсим коня на Кучильо, който той е скрил някъде наблизо, и вие да го яхнете.
— Така ли мислите наистина, сеньор Ороче?
— Разбира се!
— Тогава ще ви кажа, че няма да го направя. Аз не познавам коня. Той е капризен и постоянно се препъва. Хич не ми се иска заради някой друг да си рискувам врата!
— Страхувате се от коня?
— Не, но той се спъва и ездач, който не му е свикнал, ще се придвижи много по-бавно, отколкото вие с вашите дълги пергели. Значи нещата си остават така: отивате вие!
— О, не! Остават си така: вие ще яздите!
— Тогава вървете и дирете коня, сеньор Ороче!
— Наистина ли? Ако дойдете и вие с мен!
— Аз не мърдам от мястото си!
— Аз още по-малко!
— Я гледай! И по каква причина?
— По същата, която повелява на вас да останете.
— Вие сте много проницателен и хитър. Наистина ли нищо не видяхте преди малко, сеньор Ороче?
— Оо, може би все пак!
— Какво?
— Същото, което сте видели и вие и което създава грижи на вашата собствена лукавщина!
Вежливият тон на разговора се стопяваше.
— Имате предвид златния блок?
— То се знае!
— А вие не искате да тръгнете, за да го изкъртите от скалата!
Те стояха един срещу друг със святкащи очи и треперещи от яд лица.
Но внезапно ги споходи съзнанието, че такова поведение доникъде няма да ги доведе, и Ороче взе думата.
— Сеньор Бараха!
— Сеньор Ороче!
— По-добре ще е, ако си останем приятели!
— Така мисля и аз, ама с вас не е лесно да се погоди човек!
— Блокът е изключително тежък и за сам човек е невъзможно да го издигне. Трябва заедно да направим това и после да делим.
— Вие говорите от сърце, сеньор Ороче. Ето ръката ми, нека бъдем искрени помежду си!
— Искрени! — увери го тържествено дългият мандолинаджия.
— Ще разделим блока!
— Но е невъзможно да зарежем дон Естебан и Диас ей така!
— Невъзможно!
— Един от нас трябва да замине!
— Да, един!
— Но кой?
— Дали да теглим жребий?
— Трябва!
— Вижте тези два листа тук — един голям и един малък. Аз ще ги навия на руло и ще ги сложа в шапката си. Всеки ще си изтегли, който е взел по-големия, ще тръгне за лагера.