Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Мирима извади стрела от колчана си, опипа острието. Беше тежка стомана с остър връх, предназначена да разкъсва броня.
Изплю се в дланта си и намокри края на стрелата и перата.
Сърцето й заблъска. Тътенът на конниците се чуваше вече наблизо, вятърът отзад ги пришпорваше. Бушуващата фурия изтръгна един стар дъб из корен, отпра чимове трева по земята наоколо, превърна сухите стръкове трева в малки копия, хвърли към нея заслепяваща пелена от прах, сред която отчаяно пърхаха врабци и се мъчеха да се отскубнат от пътя й.
Конниците напредваха. Тя се смъкна на колене и примижа срещу разбеснялата се стихия. Тримата нападаха и Мирима бързо прецени, че ще минат само на две-три крачки вляво от нея.
Щеше да има време за един изстрел. Тя изпъна докрай стоманения лък и извика срещу Сияйния на мрака:
— Аз съм онази, която те уби! Аз съм онази, която трябва да търсиш!
Един от рицарите срещу нея нададе боен вик, сниши пиката си и я прицели право в сърцето й. По железния й връх затанцува кълбеста мълния.
Чу отстрани яростния вик на Боренсон. Той затича към нея с бойния чук в ръка. Вятърът го биеше като юмруци.
Мирима задържа прицела си, докато конникът не се озова на трийсет крачки, и стреля.
Боренсон връхлетя, сякаш се канеше да надвия силата на коня. Удари с чука си железния връх на пиката и той се смъкна надолу. Пиката се заби в пръстта и изпращя със звука на скършено от буря дърво. От нея излетя мълния с ослепителен блясък и се понесе над земята.
Боренсон отхвърча нагоре, от ботушите му блъвна дим, извика и рухна в пръстта.
Стрелата й прониза шията на рицаря с такава сила, че проби гръбнака му и за малко да откъсне главата му.
Главата на връхлитащия рицар се отплесна назад, със скършен врат. Но той остана още миг да седи изправен на препускащия в бесен галоп боен кон, мъртвите му ръце стискаха юздите.
Другите двама воини профучаха край Мирима — и тогава прашната буря удари и я заслепи с яростта си.
Стихийният дух се понесе към Габорн като буря от някакъв кошмар. Фронтът се стесни на по-малко от четвърт миля ширина, но се издигна на стотици стъпки. Прахта помете по земята, отгоре изтрещя внезапна мълния.
— Прикрий се! — изкрещя Габорн и избута Йоме зад себе си.
Стражите, мъжете, които бе избрал точно за този момент, тичаха да преградят щурма на конниците.
Ленгли се понесе напред от лявата му страна, Скалбейрн отдясно. И двамата бяха феноменални воини. Но никой не можеше да е подготвен за това.
Габорн надигна щита си и примижа над него срещу фучащите треви и прах.
Вляво се чу трясък на дърво и метал — фурията беше ударила по фургоните и ги преобръщаше. Той стисна бойния чук.
Скалбейрн се спусна към единия от нападащите рицари — крещеше и размахваше огромната си бойна секира.
Нападащият рицар държеше пиката си в дясната си ръка, така че Скалбейрн му налетя откъм незащитения фланг. Но не замахна към воина, както щеше да постъпи Габорн. Вместо това се нацели в коня и посече десния му крак в коляното.
Конят рухна и с него — ездачът му. От пиката му изтрещя мълния, разцепеният й език облиза земята и се натресе в барон Хенди от Хиърдън. Светкавицата го разсече на две и от него се разхвърча овъглена плът.
Скалбейрн се втурна към падналия воин и застана над него с бойната брадва над главата си.
И двамата бяха погълнати от връхлитащата стена от прах.
Фейкаалд видя как вятърът удари по фургоните и ги заобръща. Изхвърчаха парчета потрошени спици, осите запращяха от силния напор.
Затъркаляха се сандъци с оръжие и храна — но силарите ги нямаше между тях.
Той придърпа широкия си сив бурнус и се втурна във вятъра. Мокри листа го запердашиха през лицето. Вдигна ръка да се предпази от хвърчащите отломки. Пустинни бури, свирепи като тази, бе преживявал неведнъж.
Дълги години бе имитирал глухота и немощ. Все пак си имаше по някой и друг дар на мускул и жизненост, прилягащи на острия му слух, и сега щяха да му свършат добра работа.
Всеки сандък побираше четири хиляди силара с обща тежест около петстотин фунта. Беше ги опаковал лично, знаеше съдържанието на всеки сандък. Беше прибрал силарите в платнени торби, за да могат лесно да се натоварят на кон.
Подкара коня си към фургона със съкровището, метна се на него, извади камата си и сряза връзките на платненото покривало. Бързо изкърти капака на първия сандък и го хвърли на дъсчения под. Вътре имаше две платнени торби, стегнати с въже.
Повдигането на петстотин фунта беше трудна работа, дори с двата дара на мускул. С пъшкане и напъване, успя някак да надигне торбите и да ги преметне през седлото. Овързването остави за по-късно.