Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
— Покажете се — каза Грейс. — Ако ни карате да ви търсим, ще хвърляме по една светлинна граната във всяка стая.
Заплахата да им спукат тъпанчетата бе достатъчна да накара Кавано да излезе, последван от Джейми.
— Тук мирише на пушек — каза Грейс и сведе поглед към черното петно на пода, останало от изгорелия ръкав.
— Да ни свети — отвърна Кавано.
— Как успяхте да го запалите?
— С кибрит.
Грейс изгледа Едгар презрително.
Бе достатъчно светло и Кавано забеляза, че въоръжените мъже нямаха онзи характерен вид на едри дебелаци, който се добива от носенето на кевларена бронежилетка под ризата. Затова пък имаха колан с накачени по него радио, по една берета, резервни пълнители и светлинни гранати.
Кавано хвърли поглед към панталоните на Едгар. В десния джоб имаше нещо тежко и то вероятно бе единият от пистолетите, които той бе взел от тях. Щипката от ножа се подаваше от другия му джоб.
— Хвърли кибрита насам — заповяда му Грейс.
Кавано се подчини.
— Какво, да не си минал с колата през него? — Грейс взе кибрита от пода и поради това, че бе смачкан на топка, не можа да види, че от него липсват няколко клечки и парче драскало. — Горе в колата имам компютър и достъп до интернет. — Тя размаха няколко разпечатки. — Преди да дойде докторът, може би няма да е зле да опиташ да опресниш паметта си по лесния начин. Трой Донахю. — В падащата отгоре светлина Грейс започна да чете от едната разпечатка: — „Висок, рус и синеок любимец на тийнейджърите, известен с вдървената си игра. Връх на популярността му — края на петдесетте и началото на шейсетте. По-големи хитове — «Лятно място», «Сюзан Слейд», «Париш», «Приключение в Рим», «Уикенд в Палм Спрингс».“ Някой от тях да ти звучи познат?
— Видях само кутията на касетата — отвърна Кавано. — Нямам представа за какво става въпрос във филма. Името на актрисата, играеща главната героиня, бе написано отвън. Кажи ми имената на някои актриси.
Грейс отново заби поглед в разпечатката.
— Кони Стивънс. Сандра Дий. Сюзан Плешет. Стефани Пауърс.
— Сандра Дий — каза Кавано, разбирайки, че трябва все пак да каже нещо, за да не си играе с търпението на Грейс.
— „Лятно място“. — Грейс зачете краткото описание на сюжета: — „Любов в курортен град в Мейн“. Може би Прескот е искал да отиде да живее в Мейн. — Тя смени разпечатките. — Клинт Ийстууд. Трилър, викаш, а?
— Всеки случай определено не беше филм за войната, нито пък уестърн.
— „Мръсният Хари“.
— Не.
— „Магнъм форс“. „Законът“. „Мъртвият басейн“.
— Не.
— „Параграфът на Айгер“. „Посвири ми малко“. „Тежката и Леката стъпка“. „Въжеиграчът“.
— Не.
Кавано изведнъж си спомни заглавието и с усилие успя да запази неутрално изражение.
— Почваш да ме дразниш. „Руски шпалир“. „Новобранецът“. „На огневата линия“.
— Не.
— „Съвършен свят“. „Абсолютна власт“. „Истинско престъпление“. „Кървава работа“.
— Не.
— Определено ме дразниш. Край на списъка. Край на дискусиите. Докторът ще е тук до трийсет минути. За мен ще е удоволствие да гледам как те омагьосва.
Грейс сърдито се обърна и си тръгна. Едгар и въоръжената охрана я последваха. Бетонната плоча пак се спусна. И отново Кавано изпрати с копнеж последните лъчи на слънцето. И отново ги обгърна абсолютна тъмнина.
5.
Този път тъмнината бе толкова осезаема, че сякаш ги стегна в прегръдката си.
Джейми звучеше така, като че ли й бе трудно да диша. А краката на Кавано омекнаха толкова, че му се искаше да залепи гръб за някоя стена и да се свлече на пода. С усилие отпъди това усещане.
— Има едно нещо в наша полза — каза той.
— Не мога да си представя какво може да е — отвърна Джейми.
— Пак не ни взеха коланите. — Увереността в гласа му обаче не заблуди никого. Той протегна ръце и опипом стигна до помещението, в което се бяха скрили. После клекна долу и с пипане по пода успя да намери колана си там, където го бе хвърлил. — Дай ми и твоите ръкави. Всъщност има още едно нещо в наша полза. — Кавано се надяваше гласът му да е прозвучал по-уверено от първия път. — Не дадох на Грейс всички клечки.
Той извади една от клечките в джоба си и я драсна в откъснатото парче драскало.
Нищо не се случи.
Господи, май не съм откъснал достатъчно драскало, помисли си той. С бясно биещо сърце, Кавано опита отново — този път клечката пламна и той успя да види изписаното по лицето на Джейми облекчение.
Тя извади скъсаните ръкави от джоба си. Кавано закачи единия за токата на колана и доближи горящата клечка под него. Двамата впериха нетрепващи погледи в колебливата светлинка, сякаш животът им зависеше от нея. Платът се запали.