Пантерата и перлата
- Автор: Малек Дорийн О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пантерата и перлата». Краткое содержание книги:
— Тя каза ли защо отива там? — осведоми се Калид.
— Дамата не спомена нищо.
Калид насочи поглед към началник-гарата, който наблюдаваше сцената с безстрастно изражение. На него вече му бе платено. Калид подаде на Дукло банкнота от двеста франка и благодари. След това излезе от офиса и махна на един файтон, който стоеше пред гарата.
— Откарайте ме на пристанището.
Отне му още два часа и доста бакшиши, докато установи със сигурност, че Сара наистина е заминала за Дувър. Той си купи билет и се качи на кораба. Впил поглед в пенливите вълни, замисли какво да прави нататък.
Беше пропътувал няколко страни по следите на Сара, две нощи изобщо не беше мигвал и бе похарчил безбожна сума пари. Ако я намереше, дори не бе сигурен, че Сара ще поиска да го изслуша, а междувременно собствената му страна оставаше без владетел. Беше тръгнал съвсем сам, против волята на баба си и най-близките си съветници. Но сега беше смъртно изморен и ядосан. Ако трябваше да си признае истината, беше му омръзнало да го смятат за обикновен гражданин. Но сам бе избрал да пътува анонимно. В паспорта си имаше само обикновена снимка, бе облечен в най-прости дрехи. Само дивото му желание отново да види Сара го спря да не се обърне и да си отиде вкъщи.
Калид впи поглед в далечината, светлината постепенно отстъпваше на полумрака, а сивите облаци се сливаха с морския хоризонт, който също изглеждаше сив. Там се намираше Англия, която той добре си спомняше.
Надяваше се Сара да е там.
— Скъпа, така ме изненада! — възкликна Емили Хептън, като целуна Сара по двете бузи. — Когато не чух нищо повече от Джеймс, си помислих, че изобщо няма да дойдеш. Как пътува?
— Наех файтон в една конюшня в Дувър. Кочияшът ме остави в края на улицата.
— Тогава сигурно цялата си се измокрила. Хайде да свалим тези дрехи от теб. — Емили окачи мантото на Сара и другите й дрехи на една закачалка до вратата, а след това я поведе към уютната всекидневна.
Все още валеше, а вятърът духаше в стрехите на малката къща. Двете жени седнаха пред камината. Една котка на сиви ивици се потърка в краката на Емили, след което бързо се стрелна в коридора.
— Саманта е малко срамежлива с непознати — каза Емили, като се усмихна. — Но скоро ще се промъкне тук, за да те погледне отново.
Това развесели Сара и тя сърдечно се разсмя.
— А сега ми позволи аз да те погледна. Не съм те виждала… колко време стана? — зачуди се Емили.
— Десет години.
— Да, така е. Превърнала си се в много хубава жена.
— А ти изобщо не си се променила.
— Да се говорят лъжи, е грях, дете.
— Не говоря лъжи. Изглеждаш точно така, както си те спомням. Спомням си и тази брошка, с формата на камея.
Емили посегна и погали с обич брошката.
— Да. Брошката на баба Гибсън. Винаги я нося.
Емили беше облечена в скромна тъмносиня рокля, която й отиваше много. Сивеещата й червеникава коса беше вдигната на хлабав кок, закрепен с две черни фиби.
— Какво ще кажеш да пийнем малко чай? — попита Емили. — Вече запалих печката, за да приготвя обяд, така че просто трябва да сложа чайника. След това можем да седнем и да си поговорим.
— Звучи чудесно.
Емили стана да сложи чайника, а Сара се огледа наоколо. По-голямата част от стаята се заемаше от камината с дъбова надстройка, върху която бяха наредени различни семейни реликви, дреболии и няколко снимки. Мебелировката бе стара и удобна, на гърба на всеки стол имаше ръчно изработени покривчици, на дивана покривката завършваше с ресни. Тапетите бяха в типично викториански стил на розово-бели ивици, украсени с огромни рози, на прозореца имаше тънки муселинени завеси, привързани през средата със златисти пискюли.
В този момент Емили се върна.
— Чаят ще е готов след няколко минути. Страхувам се, че съм заприличала твърде много на англичаните, що се отнася до чая. Държа да е специално от Цейлон или Китай и споря с продавачите за размера и цвета на листата.
— Тук всички правят така, нали? — попита Сара, а Емили се разсмя.
— Предполагам. Научих се от съпруга си.
Емили зае мястото си срещу Сара и отново хвана плетката си.
— Сега ми разкажи какво става в Бостън. И как прекара ваканцията си.
Сара й разказа подробно последните новини за семейство Уулкът, като внимателно избегна онези моменти, които знаеше, че ще шокират леля Емили. Не й разказа за времето, което прекара с Калид, като остави възрастната жена да си мисли, че единственото, което бе правила в Турция, бе да разглежда забележителности и да гостува на Джеймс и Беатрис. От време на време леля й задаваше по някой въпрос, като стана няколко пъти, за да се погрижи за чая. Накрая Сара свърши разказа си, а Емили отново се изправи.