Дърк Джентли. Холистична детективска агенция
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Dirk Gently #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Дърк Джентли. Холистична детективска агенция». Краткое содержание книги:
— Мамка й мръсна на „Британската телеком“! — кресна Дърк.
По силата на навика думите излязоха съвсем лесно от устата му. Той се втурна към вратата и се втренчи отново в смътната, неясна фигура, която се влачеше през калта към кораба от Салаксала. Не можеха да я стигнат по никакъв начин.
— Колко време според вас — рече Дърк съвсем хладнокръвно — ще отнеме на това тлъсто, самозаблуждаващо се копеле да стигне до кораба? Защото тъкмо с толкова време разполагаме. Елате. Да седнем. Да помислим. Имаме две минути, през които да решим какво ще правим. А щом изминат, имам много сериозното подозрение, че ние тримцата и всичко, което някога сме виждали и за което някога сме чували, включително и киткоперестата риба и додото, драги ми професоре, не само ще престанем да съществуваме, а и никога няма да сме съществували.
Той се отпусна тежко на канапето, но тутакси се изправи отново на крака и измъкна изпод себе си захвърленото сако на Майкъл. И щом го направи, от джоба на сакото изпадна една книга.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА…
— Според мене това е отвратителен акт на светотатство — каза Ричард на Рег, докато се спотайваха зад плета.
Нощта бе изпълнена с летни аромати, които идваха от градината на къщата, а от време на време лекият бриз, който се забавляваше покрай брега на Бристолския канал, довяваше слаб полъх на морски въздух.
Сияйна луна си играеше с морето в далечината и на светлината й се виждаха донякъде и Ексмурските тресавища, прострели се на юг от плета и от тях двамата.
Рег въздъхна.
— Да, може би — рече той, — но се боя, че той е прав — нали разбираш, трябва, няма как. Това е единственият сигурен начин. Всички инструкции бяха дадени съвсем недвусмислено в онази част от стихотворението — съвсем ясно се видя, след като разбрахме какво точно трябва да търсим. Трябва да го спрем. Не трябва да го пише. Призракът винаги ще обикаля тук. Всъщност те вече са двама. Така излиза, като вземем предвид и писанията на Коулридж. Горкичкият. И все пак, предполагам, че сам си го е натресъл.
Ричард изскубна няколко стръкчета трева и взе да ги мачка между пръстите си. Направо му се плачеше.
Вдигна ги към луната, заобръща ги насам-натам. Гледаше как светлината играе върху тях.
— Каква музика! — Възкликна той. — Не съм религиозен, но ако бях, бих казал, че все едно съм надзърнал в ума на Господа. Може пък и да е било тъкмо така и сега е редно да стана религиозен. Налага ми се постоянно да си напомням, че не те са създали музиката — създали са само инструмента, който е разчел партитурата. А партитурата е бил самият живот. И всичко е там, горе.
Той вдигна очи към небето. Без да се усети, беше започнал да рецитира:
— Хммм… — измънка Рег под носа си. — Чудя се дали се е родил навреме.
— Какво, какво?
— О, нищо. Просто ми хрумна нещо.
— Мили Боже, ама бива си го да говори, нали? — възкликна изведнъж Ричард. — Вече цял час е вътре. Чудя се какво ли става там.
Той се надигна и надзърна иззад плета към малката селска къщица, която се грееше на лунните лъчи. Някъде преди час Дърк храбро се беше приближил до входната врата и бе почукал.
Вратата се беше отворила — май неохотно — и иззад нея бе надникнала леко замаяна физиономия. Дърк бе снел абсурдната си шапка и беше попитал на висок глас:
— Господин Самюъл Коулридж? Просто минавах оттук на връщане от Порлок, нали разбирате, и се чудех не бих ли могъл да ви попритесня да ми окажете честта за едно интервю? За едно малко енорийско вестниче, което издавам. Няма да ви отнема много време, обещавам ви, зная, че сигурно сте зает — такъв прочут поет като вас, но аз наистина се възхищавам от творчеството ви и…
Останалото не се чу, защото Дърк вече беше успял да се набута в коридора и да затвори вратата след себе си.
— Ще ме извиниш ли за момент? — обади се Рег.
— Какво? О, разбира се — кимна Ричард. — Аз пък ще ида да хвърля едно око и да проверя какво става.
Рег хлътна зад едно дърво, а Ричард бутна портичката и тъкмо да тръгне по пътечката, чу иззад вратата приближаващи се гласове.
Той се стрелна припряно зад плета. Вратата се открехна.
— Е, благодаря ви, страшно много ви благодаря, господин Коулридж — чу се гласът на Дърк и той изникна пред вратата. Мачкаше шапката си и се кланяше. — Бяхте твърде щедър и любезен, като ми отделихте толкова време, и аз наистина много ценя това, а съм уверен, че и моите читатели ще го оценят. Не ще и дума, от това ще излезе прекрасна малка статийка и бъдете съвсем сигурен, че ще ви пратя копие, за да я прегледате, докато си почивате. С най-голяма готовност ще приема забележките ви, ако имате такива — нещо там за стила, нали разбирате, намеци, препоръки, такива работи. Е, благодаря ви отново, страшно ви благодаря за времето, което ми отделихте, надявам се, че не съм попречил на нещо важно…