Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Тараза се вглъби в Другите си Памети: Проповедник на Ракис? Муад’диб? Не… Никак не съвпадаше както с вярванията на суфитите, така и на Зенсуни.
Тиранът! — присви уста в жестока гримаса.
— Когато нещо не може да се овладее, трябва да се приеме — каза тя.
— А то неминуемо е Божие дело — отвърна Уаф.
Достатъчно бе чула и видяла. Неслучайно Мисионария Протектива отдавна я тъпчеше с познания за всяка известна религия. Другите Памети ги допълваха и обогатяваха. Сега чувстваше в себе си единствено нуждата да напусне стаята невредима. На всяка цена трябваше да подаде сигнал за тревога на Одрейди!
— Мога ли да предложа нещо? — попита тя.
Уаф потвърди с вежливо кимване.
— Възможно е помежду ни да съществува по-значима връзка, отколкото двамата си представяме. Ето защо ти предлагам гостоприемството на кийпа ни на Ракис и помощта на тамошния ни командващ.
— От Атреидите ли е?
— Не — излъга Тараза. — Разбира се, потребностите ви ще бъдат в центъра на вниманието на кадрите ни, които контролират процеса на целенасоченото размножаване.
— Аз пък ще трябва да подготвя нещата, искани от вас като насрещно плащане. — Защо се налага да финализираме сделката именно на Ракис?
— Не е ли най-подходящото място? Кой би си позволил неискреност в дома на Проповедника?
Уаф се облегна назад с отпуснати в скута ръце. Очевидно Тараза добре знаеше точните отговори. Никога не бе очаквал да стигне до подобна истина.
Светата майка стана.
— Всеки от нас се вслушва сам в казаното от Бога — рече тя.
И заедно в кехла — помисли той.
Погледна нагоре към нея, припомняйки си, че тя въпреки всичко е пауинда. На такива не бива да се вярва. Внимание! Жената пред него е и бене-гесеритска вещица. А за тях се знае, че създават религии, преследвайки собствените си цели. Пауинда!
Тараза отиде до вратата-люк, отвори я и даде сигнал на охраната. После отново се обърна към Уаф, останал на стола.
Не успя да се добере до същинските ни проекти. Трябва да подготвим много внимателно онези, които ще изпратим при него. Никога не бива да се усъмни, че е част от заложената стръв.
Тлейлаксианецът спокойно пресрещна погледа и с елфоподобното си личице.
„Колко е невъзмутим — помисли Тараза. — Но не може да не падне в капана! Един съюз между Сестринството и тлейлаксианците предлага нови и привлекателни перспективи. Само че условията ще определяме ние!“
— До срещата ни на Ракис — сбогува се тя.
Каква част от наследството в социален аспект бе изнесено по време на Разпръскването? Познаваме много добре онези времена. Вникнали сме в същността както на духовните, така и на физическите условия и обстановка. Изгубените отнесоха със себе си съзнание, детерминирано преди всичко от гледна точка на човешката сила и техническата обезпеченост. Отчаяна бе нуждата от свободно пространство под напора на мита за Свободата. Повечето не бяха усвоили поучителния урок на Тирана, че насилието само издига ограничения за себе си. Разпръскването се оказа произволно и необуздано движение, тълкувано като разрастване (експанзия). То бе управлявано от дълбокия страх — нерядко несъзнателен — от застоя и смъртта.