Синдромът „Хю“

Прекрасно е да го накараш да се засмее! Въпреки че човекът, който седи срещу мен, още е женен за Бека и може би има връзка с още една жена, още го обожавам. Обичам го дори когато се караме като куче и котка, камо ли когато ми доставя физическа наслада. Смехът му стопля сърцето ми.

— Ако искаш, ела следващия път — подхвърлям. — Повечето жени водят партньорите си. — Спестявам си факта, че въпросните партньори явно не са в басейна по собствено желание.

— Няма начин, защото ще обидиш Лизи, кифличке — заявява Хю с толкова умело изиграно съжаление, че чак ми идва да му повярвам.

— Либи — поправям го машинално. Казвам си, че трябва да забравя презервативите в джоба на сакото му. И сметката от ресторанта. Както и вечните му закъснения след работа. Той ми принадлежи. Чаках го толкова дълго, че няма да позволя на някаква незначителна любовна авантюра, която може би е само плод на въображението ми, да ми попречи да виждам най-важното. А най-важното е, че Хю вече живее с мен. Избра мен. А сега нося детето му. Редно е да се оженим.

Както навремето той се ожени за Бека. Мамка му, никога не съм мечтала за бяла булчинска рокля и триетажна торта, ала ненадейно това се оказва единственото, което искам с цялото си сърце и душа. Искам да бъда съпруга. Изпитвам необходимост да бъда съпруга. Искам венчална халка. Искам гаранции. Разбира се, знам, че халката не е гаранция за солиден брак, ала желая онова, което е имала Бека. Въпреки че й го отнех насила. Въпреки че друга жена вече ми го е отнела на мен. Докато след курса по плуване пътувах към къщи с таксито, се опитах да видя положението през погледа на Хю. Напоследък му се събра прекалено много — и емоции, и работа в агенцията. А пък аз толкова бях заета със себе си, че изобщо не му обръщах внимание. Доскоро живо се интересувах от кариерата му, а сега гледам на професията му само като на средство за осигуряване на пари за бебето ни. Иска ми се да преуспее, но не защото ме е грижа за самочувствието му — важното е да продължи да получава голяма заплата. Откровена съм с риск да ме помислите за гадна материалистка и да ме обвините в непочтеност към него. От друга страна, знам, че откакто размерите ми се увеличиха два пъти, в неговите очи не съм и наполовина предишната Джорджина. Вече не намирам теми, които да го заинтересуват. Не го гледам как играе ръгби или крикет. Не съм му компания в пиенето и пушенето. Не правя секс с него.