Нещо прекрасно

Александра, която дори не подозираше, че Роди има такова високо положение в обществото, поклати глава и каза:

— Знаех, че имаш родствени връзки с Таунсенд, но мислех, ме сме четвърти или пети братовчеди.

— Така си е. Но с изключение на бащите на Тони и на Джордан, останалите от фамилията са дарени със злочестата съдба да имат само дъщери. Мъжете от рода имат ужасна орис и умират млади, без да оставят наследник.

— Причината, боя се, се крие във вас. Висшето общество има нужда от свежа кръв или скоро всички вие ще започнете да се чешете зад ушите и да оплешивявате.

Роди се изсмя.

— Непочтително момиче! Вече знаеш как да се прикриваш, когато си шокирана, но мен не можеш да заблудиш. А сега да се върнем на бизнеса. Колко ще заложиш?

Алекс прехапа устни. Боеше се да не прогони късмета е алчността си.

— Две хиляди — рече и млъкна, когато Филбърт се появи зад гърба на Роди и шумно се покашля.

Алекс усмихнато погледна късогледия старец и бързо се поправи:

— Две хиляди и седемнайсет…

— Хъм-хъмм — покашля се отново Филбърт.

— Две хиляди и седемнайсет лири и два шилинга. — Роди бавно се обърна и се втренчи във възрастния мъж, за когото отдавна знаеше, че е бил с Александра от най-ранното й детство.

— А твоето име е? — попита той и изумено се вгледа в мъжа пред себе си.

— Филбърт, милорд.

— Предполагам, че ти си притежателят на седемнайсет лири и два шилинга?

— Ахъ, милорд. Аз и Пенроуз.

— А кой е Пенроуз?

— Заместник-икономът — отвърна Филбърт и внезапно се ядоса, — или поне беше, докато негово благородие не го понижи днес.

— Колко интересно — промърмори Роди, сетне официално се поклони пред Алекс — Предполагам, че няма да те видя на бала довечера?

Тя се поколеба за миг и дяволито отвърна:

— Предполагам, че след като съпругът ми е зает довечера, ще мога да дойда.

Невероятно, но щеше да има достатъчно пари да живее уютно в Моршам поне десет години. За пръв път през живота си се чувстваше независима, свободна и това чувство бе блажено, бе сладко… божествено. Бе по-опияняващо и от вино. Вдъхваше й смелост. С блеснали от наслада очи тя каза:

— И, Роди, ако все още искаш да изпробваш уменията си с рапирата срещу мен, мисля, че утре сутрин би било най-подходящото време. Покани когото искаш да наблюдава. Покани целия свят, ако желаеш!

Той за пръв път изглеждаше неуверен.

— Дори скъпият Тони, който ти беше отпуснал края, не позволяваше да се фехтуваш с други мъже. Едва ли е разумно, скъпа моя, и съпругът ти най-вероятно ще се разгневи, щом разбере.

— Съжалявам, Роди. — Алекс веднага се разкая. — Не бих искала да правя нещо, с което да ти навлека неприятности…

— Притеснявам се за теб, сладко дете, не за себе си. Мен нищо не ме застрашава. Хоук не би ме предизвикал надуел — ние с него сме прекалено цивилизовани, та публично да проявяваме характера си, а точно това представляват дуелите. От друга страна — добави той откровено, — съм убеден, че скоро ще потърси възможност да ми промени физиономията насаме. Но не се бой — изрече, — мога да се справям и с юмруците си. Противно на твоето мнение под тези изящни дрехи се крие истински мъж — целувайки и ръка, той сухо добави: — Ще се оглеждам за теб тази вечер на бала на Линдуърди.