Нощни шепоти
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: Втора възможност #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Гавазова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощни шепоти». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурен какво става. Вероятно нищо, но искам да съм сигурен, че ще продължи да бъде нищо. Знаеш ли, че Едит Рейнълдс бе убита снощи?
— Това е водещата новина, но чух, че е станало случайно при опит за кражба.
— Не мисля, че е било така. — Ноа му разказа коя е Слоун и му предаде информацията, която бе получил от нея. Когато приключи, той добави: — Ще потърсят човек, на когото да лепнат това — някой, който има достъп до къщата или е бил около нея по време на убийството.
Робинс се намръщи объркано.
— Не мислиш, че могат да те сметнат за заподозрян, нали?
— И така да беше, нямаше да ме интересува.
— Тогава защо съм тук?
— Не бих искал да заподозрат Слоун.
Робинс дълго време се взира в него, след което започна да се смее:
— О, така значи.
Очакваше Ноа или да отрече, или да не обърне внимание на коментара му, но той кимна.
— Точно така.
Усмивката на Джак стана още по-широка и той меко каза:
— Проклет да съм.
— Вероятно ще бъдеш, но преди това искам да съм сигурен, че ще открият истинския убиец, вместо да се занимават със Слоун. В Палм Бийч не стават много убийства и ченгетата не са свикнали да ги разследват.
— Ако Слоун Рейнълдс е наследница, тя ще бъде логичната жертва, без значение колко са неопитни.
— Тогава да им помогнем да намерят по-добра жертва. — Ноа плъзна по бюрото един списък, направен от Слоун, и Робинс го взе. — Това са имената на хората, които са били в къщата през деня и вечерта. Един от тях или е убил Едит, или е пуснал убиеца в къщата. Използвай връзките си и ги проучи. Някой ще се окаже не достатъчно чист, ако се по-разровиш. Страхувам се, че местните ченгета ще решат, че Слоун е техният убиец, и ще престанат да търсят. Искам ти да се разровиш, докато не откриеш нещо мръсно, и искам да свършиш това възможно най-бързо — приключи Ноа. — Някакви въпроси?
— Да, един — усмихна се приятелят му. — Случайно да имаш снимка на тази жена?
Ноа погрешно разбра причината да му зададе този въпрос.
— Не желая да проучваш Слоун — нетърпеливо изрече той. — Искам да провериш останалите. Слоун не би могла да нарани и муха. Тя се страхува от оръжия дори когато са заключени в стая.
— Не искам да я проверявам. Просто искам да видя жената, която най-накрая ти е влязла под кожата.
— Върви и се захващай за работа. Не желая Слоун да бъде спомената дори като евентуална заподозряна — рече Ноа, но изведнъж му се прииска да покаже жената, която обичаше, и бръкна в едно чекмедже на бюрото си. — От друга страна — каза, когато Робинс се изправи, — не бих искал любопитството ти около външния вид на Слоун да ти пречи на работата. — Плъзна по бюрото вестника с новината за приема, даден в чест на Слоун. В горния край имаше голяма снимка, която бе запечатала един основен момент от вечерта. Слоун и баща й бяха на преден план.
— Руса! — възкликна Джак. — Мислех, че харесваш брюнетки.
— Харесвам тази блондинка.
— Откъде е?
— От Бел Харбър. Занимава се е вътрешен дизайн.
— Който и да е проектирал външния й вид, е свършил изключителна работа — възхитено изрече Джак. — Виждам, че сенатор Мийд е почел събитието с мошеническото си политическо присъствие.
— Точно така. Двамата с Картър са си безкрайно полезни — добави Ноа, но приятелят му не го слушаше. Той му подаде вестника и посочи една двойка, която танцуваше на заден план.
— Париш, сестрата на Слоун.
— Познавам Париш. Кой е човекът, с когото танцува?
— Приятел на Слоун, който дойде заедно с нея, за да я подкрепи при първата й среща със семейството. В застрахователния бизнес е.
— Как се казва?
— Пол Ричардсън. Защо?
— Не зная, изглежда ми познат.
— Може би ти е продал застраховка. Провери го заедно с останалите в списъка.
— Ще бъде направено.
— Госпожа Сноудън ще те заведе в стаята ти. Имаш ли нужда от компютър?
— Не — Джак вдигна куфарчето си, в което държеше своя лаптоп, — никога не се разделям с него.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ
Анди Кейгъл седна доволно на седалката до Денис Флин, който запали колата и се отдели от тротоара пред сградата, в която живееше Грант Уилсън. Адвокатът се бе забавил в отдела за легализиране на завещания и те два часа висяха в кабинета му да го чакат, след което им се наложи да го убеждават, че притежава доказателство, което би им помогнало в разследването на това убийство. Усилията си струваха. И двамата бяха развълнувани и не можеха да повярват на това, което бяха открили, защото арестът в този случай щеше да бъде много по-лесен, отколкото си бяха представяли.