Укротяването на Шарлота
- Автор: Милър Линда
- Серия: quade #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротяването на Шарлота». Краткое содержание книги:
Среса скъсената си коса, изми зъбите си и се върна в спалнята, за да обуе любимите си ботуши. След това с нестабилни, но решителни стъпки Патрик се отправи към вестибюла.
Трябваше на два пъти да спира, преди да стигне стълбата, облягаше се на стената и измъкваше сила от някакви дълбини в себе си, накрая успя да слезе до първия етаж.
В кабинета си Патрик потъна в коженото кресло зад бюрото и започна да преглежда сметките, които водеше управителят му, отнасящи се за тазгодишната реколта на захарна тръстика. През този кратък интервал на вглъбяване той не мислеше нито за загубения кораб, нито за Шарлот, а това за него беше пощада.
След като прекара целия ден разучавайки острова и правейки скици, Шарлот вечеря на верандата на долния етаж с г-н Кочран. След това стоя сама в кабинета на Патрик и чете пикантен роман, свит от един горен рафт на библиотеката му.
Беше късно, когато се върна в стаята на Патрик. През френските врати можеше да се види ярката сребриста луна, пръскаща светлината си по тъмните води.
Капитанът беше в тихо, но иначе ужасно настроение. Носеше очила с телени рамки, които не бе виждала преди, и четеше мрачно един от томовете на Чосър. Когато видя Шарлот, той шумно затвори книгата, но не направи никакво движение, за да стане от стола, а продължи да се взира в празната камина.
— Дойде отново да ме измъчваш ли? — попита той.
Шарлот повдигна вежди, потискайки кикота, надигащ се в гърлото й, след това отговори:
— Всеки, който би чел Чосър насила, може сам да се измъчва без моя помощ.
Устните на Патрик неволно трепнаха в ъгълчето, но той не искаше хуморът да измести киселото му настроение. Присви очи и леко се наведе напред.
— Какво правиш тук? — настоятелно попита.
— Мисля, че би трябвало да е очевидно, дори за човек, така преднамерено тъп като теб. Планирам да се възползвам от правата си на съпруга, а след това добре да се наспя. — Понякога Шарлот така се чудеше на собствената си дързост, както и страничен човек би се учудил, но внимаваше успешно да прикрие изненадата и огорчението си.
— Твоите права на съпруга? — повтори Патрик с ядовито учудване. — Мога ли да ти напомня, г-це Куейд — нарочно постави грубо ударение на думата „г-це“ — че повече не сме женени юридически?
— Може би не юридически — съгласи се Шарлот — но имаме морална връзка, а аз не ще ти позволя да я забравиш. — Тя ненадейно започна да се забавлява. Посочи към леглото. — Легни, Патрик. Желая те.
Тя едва не се разсмя при появата на розова вълна, плъзваща по врата, а после и по лицето му. Той явно бе слисан и, когато се опита да проговори, думите му бяха неясни.
— Много добре — каза спокойно тя, но се обърна настрана, за да скрие огънчето в очите си. — Ако не искаш да ми сътрудничиш, ще трябва да… да взема… нещата в собствени ръце, така да се каже.
Книгата изтрополи на пода, като в същото време Патрик наддаде тих, но вбесен вик на почуда и гняв. Стигна до нея откъм гърба й, хвана я за раменете, завъртя я, за да застане с лице към него.
— Опитваш се да ме вбесиш ли? — настоятелно запита със зашеметен шепот.
— Не — отвърна тя. Беше сплашена и точно затова вдигна брадичка и направи всичко възможно да изглежда безстрашна. — Просто се отнасям към теб както мъжете се отнасят към жените всеки ден, във всяко кътче на света.
Патрик изглеждаше объркан и разгневен.
— Какво общо има това с…
— Има много общо с това, което се случва между нас, г-н Тревърън — прекъсна го тя. — А и ти много добре го знаеш. — Тя намери нощницата си, опъна я внимателно на леглото и започна да разкопчава копчетата на роклята си. Нито показа, нито почувства неудобство, че се съблича. Разбирайки, че той бе изваден от равновесие, тя смени темата на разговора. — Добре си поговорихме с г-н Кочран на вечеря. Той каза, че всички мъже добре се възстановяват.
Явно Патрик искаше да не я гледа, но не можеше очевидно да го направи. Напрежението във врата му бе видно, докато наблюдаваше Шарлот, а гласът му прозвуча дрезгаво.
— Знам това. Кочран ми докладва ежедневно.
Шарлот вече беше съвсем гола, останала само с добрите си намерения, и започна доста бавно да се покрива. Пресегна се за нощницата, която бе опънала по-рано, като че ли преценяваше външния й вид. Чувстваше погледа на Патрик така осезателно, като че ли я докосваше. Тайно се радваше на омагьосването му.
— Каза ли ти тогава — започна разсеяно тя — че бурета и въжета и други предмети от този род са били изхвърлени на плажа през последните два дена? — С ъгъла на окото си виждаше, че Патрик стои със скръстени ръце, чувстваше някаква потисната енергия в цялото му поведение.