Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
Лан се стараеше да не поглежда към тях и вървеше бързо, за да остане незабелязан. Хадори беше достатъчен повод да привлече интереса на някоя Сестра, търсеща си Стражник. Те уж питаха, преди да те обвържат, но Лан познаваше неколцина, които бяха получили връзката, и всеки път беше станало с изненада. Кой ще си даде даром свободата, за да подтичва по петите на една Айез Седай, освен ако нямаше нещо повече от едното питане?
Изненадващо, лицата на много жени бяха покрити с дантелени була. Тънка дантела, достатъчно прозрачна, за да се види, че имат очи, а и никой не беше чувал за женски мърдраал, но Лан изобщо не бе очаквал, че законът може да се огъне пред модата. Оставаше само да свалят маслените лампи по улиците и да оставят нощите тъмни. Но още по-изненадващо от булата бе това, че Букама гледаше право в някои от тези жени, без да си отвори устата. После пред очите на Букама премина на кон един дългонос мъж, Назар Куренин, и старецът дори не мигна. Младият страж сигурно беше роден, след като Погибелта бе погълнала Малкиер, но Куренин, с късо подстригана коса и пуснал козя брадичка, беше два пъти по-голям от Лан. Годините още не бяха изтрили напълно следите от неговия хадори. Имаше много като Куренин и само видът му трябваше да накара Букама да се разпени от яд. Лан изгледа приятеля си загрижено.
Бяха се придвижили към центъра на града към най-високия хълм, Еленов връх. Укрепеният палат на лорд Маркасиев стоеше на билото, с палатите на по-дребните лордове и дами по терасите надолу. Всеки праг оттук нагоре щеше да предложи топло посрещане за ал’Лан Мандрагоран. Може би по-топло, отколкото вече му се искаше. Балове и лов, с поканени благородници от петдесет мили околовръст, включително и отвъд границата с Арафел. Хора, жадни да чуят за неговите „приключения“. Младежи, жадуващи да тръгнат с него на набези в Погибелта, и старци, чакащи да сравнят преживелиците си с неговите. Жени, жадни да споделят ложето на мъж, за който в разказите на веселчуните се казваше, че Погибелта не можела да го убие. В някои отношения Кандор и Арафел бяха също като южните земи: някои от тези жени щяха да са семейни.
А щеше да има и мъже като Куренин, стараещи се да забравят спомените за изгубения Малкиер, жени, които вече не красят челата си с ки’сайн и не се вричат, че ще закълнат синовете си да се сражават със Сянката, докато дишат. Не можеше да пренебрегне фалшивите усмивки, докато го зоват ал’Лан Дай Шан, коронован боен владетел и некоронован крал на една предадена държава, докато той е бил в бебешката люлка. В сегашното си настроение Букама можеше да извърши убийство. Или по-лошо, предвид клетвите му при портата. Щеше да ги спазва до смърт. Но ръцете и краката на Букама бяха достатъчно опасни, за да осакатят някого за цял живот.
— Варан Маркасиев ще ни задържи цяла неделя или повече с церемониите си — каза Лан и зави по една по-тясна улица, отвеждаща надалече от Еленов връх. — Според това, което чухме за разбойници и други такива, ще бъде не по-малко щастлив, ако изобщо не се появя да му поднеса поклоните си. — Съвсем вярно. Беше се срещал с Върховния трон на дома Маркасиев само веднъж, преди години, но помнеше гробовното му лице на мъж, изцяло отдаден на дълга си. Лорд Маркасиев щеше да организира всички тези балове и ловни хайки, но щеше да съжалява за всяка от тях.
Букама тръгна подире му, без да се оплаква, че му липсва леглото в палат или пировете, които щяха да им приготвят изкусни готвачи. Много обезпокоително. Освен че трябваше да си намери хъса, трябваше да помогне на Букама да изостри и неговия, иначе по-добре да си прережат вените още сега.
Глава 16
Глъбините
В ниското към северната стена нямаше палати, а само дюкяни и кръчми, ханове, конюшни и места за разпрягане на фургони. Покрай дългите складове на работилниците се носеше глъч, но в Глъбините не идваха карети и повечето улици бяха широки едва колкото да минат по тях волски коли. Бяха обаче също толкова претъпкани с хора, колкото и широките пътища, и също толкова шумни. Тук дрехите на уличните артисти бяха по-мърляви, но затова пък те вдигаха повече врява, а купувачи и продавачи ревяха, все едно че искат да ги чуят чак на съседната улица. Някои из тълпата сигурно бяха джебчии, резачи на кесии и други крадци, приключили със сутрешната си работа в горната част и слезли в Глъбините за следобеда. Иначе щеше да е цяло чудо, при толкова много търговци в града. Втория път, когато нечии невидими пръсти се отриха в палтото му из тълпата, Лан пъхна кесията си под ризата. Всеки банкер щеше да му услужи с повече в залог на шиенарското имение, дадено му, когато навърши пълнолетие, но загубата на злато на ръка означаваше да приеме гостоприемството на Еленов връх.