Буря се надига

— Трябва да мълчиш, Чедо — каза Юкири и впи зелените си очи в Егвийн. — Още една дума и ще се погрижа така да те накажат, че сълзи да не ти останат от плач.

— Едва ли можеш да ме накажеш повече, отколкото вече ме наказват, Юкири — отвърна Егвийн спокойно. — Освен ако не трябва да стоя в кабинета на Наставницата на новачките по цял ден. Освен това, ако ме пратиш при нея, какво ще й кажа? Че ти лично си ми наложила наказание? Тя знае, че не ми е наредено да те видя днес. Това би могло да повдигне въпроси.

— Можем да накараме Мейдани да ти наложи наказанието — каза Бялата Сеайне.

— Тя не би го направила — отвърна Егвийн. — Тя приема властта ми като Амирлин.

Всички се обърнаха към Мейдани. Егвийн затаи дъх. Мейдани кимна едва-едва, макар да изглеждаше ужасена, че се опълчва на заповеди. Егвийн въздъхна благодарно.

Серин гледаше изненадано, но и с любопитство. Юкири, все така права и скръстила ръце, не изглеждаше разубедена.

— Това е безсмислено. Просто ще й заповядаме да те прати за наказание.

— Нима? — каза Егвийн. — Нали казахте, че четвъртата клетва трябвало да възстанови единството, да й попречи да избяга при Елайда с тайните ви. Сега се каните да използвате тази клетва като сопа, за да я принудите да се превърне във ваш инструмент, така ли?

Това предизвика тишина в стаята.

— Ето защо една клетва за подчинение е ужасна идея — продължи Егвийн. — Никоя жена не бива да има толкова много власт над друга. Това, което сте направили на другите, е само на стъпка до Принудата. Все още се мъча да реша дали този отвратителен акт е по някакъв начин оправдан. Начинът, по който се отнасяте с Мейдани и останалите, вероятно ще наклони везните за това решение.

— Трябва ли да се повтарям? — сопна се Юкири и се обърна към другите. — Защо си губим времето в клопане с това момиче като кокошки, оставени да кълват из двора? Трябва да вземем решение!

— Говорим с нея, защото, изглежда, е решила да си докара беля — отсече Серин и изгледа Егвийн. — Седни, Юкири. Аз ще се оправя с детето.

Егвийн срещна погледа на Серин с разтуптяно сърце. Юкири изсумтя, седна и най-сетне май си спомни, че е Айез Седай, защото лицето й си върна маската на спокойствие. Егвийн разбираше, че и четирите са под огромно напрежение. Ако се разчуеше какво правят…

Погледна Серин. Беше допуснала, че Юкири командва групата — двете със Серин бяха почти равни по сила, а много от Кафявите бяха хрисими жени. Но това се оказа погрешно: твърде лесно беше да сбъркаш в преценката си за жена заради Аджата й.

Серин се наведе към нея и заговори строго:

— Чедо, ние трябва да имаме подчинението ти. Не можем да те накараме да се закълнеш над Клетвената палка, а и бездруго се съмнявам, че ще дадеш клетва за подчинение. Но не можем и да продължим този фарс, че си Амирлинският трон. Всички знаем колко често те наказват и всички знаем колко малка полза носи това. Тъй че позволи ми да опитам нещо, за което съм сигурна, че никоя друга не е опитвала: убеждаване.